2/3 от българите не са посетили театър или библиотека през 2023 г.

Цялостната стратегия работи, посочи тя и допълни, че за последните 35 години се вижда, че политиката не е развивана в рамките на Министерството на културата.

"Ако днес въведем политики и инструменти за развитие на аудиторията, ще видим резултатите поне след 8-10 години", отбеляза д-р Андреева.

Една от поставените задачи е въвеждането на културни паспорти, подчерта д-р Андреева.

По думите ѝ има деца, които никога в живота си не са били на театър или в галерия.

72,6% от българите не са посетили библиотека нито веднъж през 2023 г. а 62,6% не са били на театър нито веднъж. Стряскащите данни са данни от социологическото проучване индекс "Достъп до културата".

"Една от причините, които ние виждаме в рамките на изследването, което се провежда за втори пореден път, е увеличението от друга страна - радващ показател на хората, които четат книги, но и закупуват книги. При тези 50-процентни стойности, които имаме за част от културните дейности, около 40% не са прочели нито една книга. Това е не по-малко стряскащ резултат, но има тенденция на намаление на този процент", коментира един от поръчителите на изследването д-р Диана Андреева-Попйорданова от Обсерватория за икономика на културата в "България сутрин".

"Повече от 50% от гражданите, които са заявили в социологическото изследване, че изпитват трудност заради липса на достъп в рамките на населеното място, са в малките общини, селата. Театралното изкуство е припознато като най-предпочита културна дейност. Час по-скоро трябва да се изчисти петното, което имаме, по линия на финансиране на културните институти в областта на сценичните изкуства, за да могат да се предприемат и в допълнение нови политики за малките населени места", каза гостът на Bulgaria ON AIR.

"От 6 до 26-годишна възраст, които да нямат значение от дохода, социалното положение, икономическото положение на децата, младежите и студентите, за да може поетапно да се работи с децата от най-ранна детска възраст и това да продължава и в университетското образование. Това би струвало на държавата около 160 млн. лв.", заяви тя

"Финансовите злоупотреби се отнасят към културата като нещо, което не можем да си представим до този момент, особено в най-крехката част - мрежата за сценични изкуства. Трябва да се вземат крути мерки и по отношение на контрола. Неизвестните пред бюджета за култура са много големи от гледна точка на големия дефицит, за който следва да се вземат мерки. Ще бъде трудно на културата да се мотивира в Бюджет 2025. Има голяма отговорност тази година в министерството на културата", коментира още д-р Андреева.