Михаил Кръстев: Стандартът на живот не се повишава чрез вдигането на минималната работна заплата

По думите му, емпирично се потвърждава, че приближаването на МРЗ до СРЗ ще влоши икономическата среда в редица области.

Това е много вредно за българската икономика, подчерта Кръстев:

На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) стана ясно, че работодателите имат сериозни аргументи да възразят на подготвяното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) от сегашните 933 лв. на 1077 лв. от 1 януари 2025 г.

"Не става въпрос за спор или диалог на страните по МРЗ. След промените в Кодекса на труда (чл. 244) заседанието на НСТС е формалност, тъй като Министерството на финансите е длъжно да повиши МРЗ така, че тя да стане 50% от средната заплата (СРЗ), отчетена за последните месеци", коментира пред БНР-Радио София икономистът Михаил Кръстев, председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива.

"Каквито и оптимисти да сме, не можем да разчитаме, че СРЗ ще се увеличи с 15 процента. Част от публичния сектор има възнаграждения, които са обвързани нормативно с размера на МРЗ. Там заплатите автоматично ще се повишат, но очертаващата се спирала не отговаря на растежа на икономиката. Администрацията не бива просто да се ореже от кадри, а да се оптимизира след анализ. Трябва да работим за повишаване доходите, но това не може да става чрез МРЗ. Няма как административно да повишим стандарта на живот – това може да стане с облекчаване условията за бизнес, с привличане на нови инвеститори, с максимално използване на ресурсите, които ни предоставят оперативните програми на ЕС, с повишаване производителността на труда."