Имаме допълнително усложняване на темата за минималната работна заплата (МРЗ), първо заради големия дял хора на МРЗ, около половин милион и второ - заради спецификата на големите дисбаланси на социално-икономическото развитие на регионите като Северозападен, Североизточен, Северен централен район.
Според нея прекалено се експонира за броя на служителите в държавната администрация:
Христина Христова посочи, че обикновено около 10% се увеличават заплатите в държавната администрация и това е било заложено и в бюджета за 2024 г.
Тя смята, че е доста стара и темата за промяна на данъчната ни система и смяната на плоския данък.
Тя посочи и друг проблем, че при увеличаването на МРЗ с надеждата да стимулира средната работна заплата и започват да изостават заплатите.
"В обществените медии и държавната администрация увеличението е около 10% средногодишно. МРЗ расте с 21 – 22%, значи нейното увеличени изпреварва другите заплати и това също не е добре, също е дисбаланс", обясни Христина Христова.
Тя коментира и безработните у нас, като посочи, че данни на Агенция по заетостта показват, че имаме 75% трайно безработни, без образование и без квалификация и едни 150 000 млади хора, които нито учат, нито работят.
Това коментира бившият социален министър Христина Христова в интервю пред БНР. Тя е категорична, че в спора между синдикати и работодатели за МРЗ разковничето е диалог за намиране на баланса в размера. Самата тя е привърженик да има МРЗ, защото това е "минималната цена на труда, при която никой не може да слиза".
"Очевидно МРЗ има икономическа и социална функция, икономическата е плащане за количество и качество на труд, социалната, че трябва да задоволява до приемлива степен жизнени потребности. Синдикатите и работодателите са привърженици на различните функции", обясни Христова.
Тя посочи, че "директивата на ЕС, която не сме транспонирали по подходящия начин, казва, че целта нека бъде МРЗ да е 50% от средната работна заплата, но да бъде на основата на социален диалог". И отбеляза, че не вижда диалог между синдикати и работодатели, те говорят отделно и не сядат заедно на масата за диалог.
"Нуждаем се от компетентен анализ, какъвто не се направи от последните правителства. Има администрации много натоварени и те работят с граждани и бизнеса директно. Има друга администрация, която не е натоварена. Трябва балансиране на администрацията в България."
"Да се направи анализ с плюсове и минуси и дали не е дошло време за промени. Плоският данък изигра добра роля относно събираемостта в бюджета и изсветляване на голяма част от сивата икономика, която все още е сериозен дял у нас", посочи бившият социален министър.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)