Свещеник разкри кога и как може пороците да ни завладеят

Историята помни само ония, които истински са благоугодили на Христа – акцентира отец Анатоли Тодоров. И често пъти те са тези, които с цената своята невинна кръв са запечатали Христовото благовестие в света.

Няма да е чудно, ако неговите мъчители са някъде около него в царството небесно, защото такава е природата на гордостта - тя привлича към себе си, изповядва грехове и приема с милост в лоното на Отца.

„Вярата е едно от важните неща, които човек трябва да има, за да бъде запомнен, ако не от множеството, то поне от тези, които са свидетели на неговия живот и на неговото дръзновение в Бога“, каза в края на проповедта си отец Тодоров.

Ако ние не познаваме в чистота и истина православието, рано или късно пороците ще ни завладеят, каза в неделната си проповед в Търговище отец Анатоли Тодоров. В храма „Св. Успение Богородично“ свещеникът разказа житието на св. Тома, чиято памет чества днес православната църква.

Апостол Тома станал повод Господ да произнесе тези свои непреходни думи, които често пъти ни карат да се замислим над това дали ние вървим след Христа по правилния начин, каза свещеникът. Защото има мнозина християни, които вярват, че четенето на хороскопи, на предсказания, на любопитни факти около някои тълкувания на Евангелието, не ги прави по-малко православни, отколкото някога са били Светите апостоли. Има много хора, които към апостолската проповед и Христовото учение привнасят езически суеверия и нравствена развала – бе категоричен отец Анатоли. Пред миряните той разказа спомен от студентските си години, когато вече покойният му преподавател Димитър Митев от Варна, е казвал: „Колеги, ако на един човек не му е правилна догматиката, то рано или късно му се поврежда етиката“. Т.е. ако ние не познаваме в чистота и истина православието, и не го изпълняваме, рано или късно пороците така ще ни завладеят, че ще ни отклонят не само от Христовата личност, но и от завещаната ни от него църква , която както казва св. апостол Павел, е „стълб и крепило на истината“. Друг стълб и друго крепило на истината в този свят няма и няма да има! Всички идеологии са до време, защото са плод на този свят, а той е променлив и нетраен. А Христос казва: „Думите ми няма да преминат, ако ще небе и земя да преминат. И това ще бъде валидно за вечни времена!“, каза отецът.

В това се крие блаженството на нашата вяра – обърна се съм дошлите в черквата свещеникът. Защото ние не сме свидетели на Христовата плът, която да е между нас, но имаме негово властно слово, което всякога се преподава на светата литургия и в другите тайнства на светата църква.

Отец Анатоли, припомни, че Апостол Тома често пъти го имаме за пример на неверие – защото когато чул, че Христос е възкръснал, не повярвал и казал, че само ако пипне или види, ще се убеди. И Господ не го лишил от това. Но Христос казва: „Тома, ти повярва, защото видя. Блажени са ония, които няма да видят, но ще повярват!“

По думите му св. Тома, бидейки юдеин, се привързал към Христа и пожелал да го следва в неговото тежко, изповедническо поприще на благовестието, на чудотворец и на спасител на човешкия род. Споделял с Христа всяка една несгода и бреме, гоненията, неприятностите, които техните съграждани често пъти му поднасят. Но той, подобно на останалите апостоли във времето, когато живеел Христос в плът на света, не можел да обхване благовестието Христово в пълнота. Защото това не е по силите на човека, ако Бог не го просвети свише със своята небесна благодат и мъдрост.

Проповедта на апостола стигнала и до местните царе, първи измежду които повярвали техни сановници и съпругите им, продължи разказът си свещеникът. Това подбудило гняв от страна на управляващите, защото онова учение, които било непонятно за тях, влязло в самите техни покои. Синът на индийския цар дори пожелал да приеме свето кръщение с един от първите царедворци. Св. Апостол Тома ги кръстил с намерението да бъдат неговите продължители на делото му в Индия. Бил затворен в тъмница, заради своята проповед. Апостолът минал през немалко изпитания, но всякога утвърждавал духовността и вярата в Христа, като основополагащи за нашия живот. Казвал, че без Христа, нашият живот не представлява никаква ценност. Защото е скоропреходен, бързо отминаващ и когато човек се изгуби от света, няма вече спомен за него в поколенията назад.

Свещеникът допълни още, че по жребий св. Тома трябвало да посети далечната Индийска страна, където приел с благодарност и твърдост благословението Божие и благовестил на хората от ония земи. Неговата проповед се разнесла по цяла Индия, и това било благодарение не само на неговото дар слово и на това, че живеел според Евангелието, но и защото Божията благодат отваряла пред него всяко сърце и всяка душа. Словото му било властно. Той проповядвал като такъв със сила и благодат свише. И тъй като в основата на неговата проповед било личността на Христа и завещаната ни от него истина в Евангелието, то любовта към Бога се разгаряла в сърцата на не малко езичници.

Така апостол Тома бил подложен на много изтезания, за да се отрече от своята вяра и за да върне назад ония, които вече го следвали. Но тъй като не сторил това, било заповядано тайно от народа да бъде изведен вън от града и да бъде прободен с копия. Тази негова смърт изпълнила Христовите думи, че „всичко, онова, което пада в земята и умира, по-късно се възражда за нов живот и произвежда плод, според силата, която му е дадена“. Царете, които предали на смърт апостол Тома, скоро приели Христовата вяра, защото чувайки от своите съпруги несъмнени свидетелства на Евангелието и историите за немалкото чудеса, които апостол Това извършил, те по категоричен начин обикнали Христовото евангелие и изповядали вината за невинната смърт на Апостола.

Така, когато Христос изнасял своята прощална беседа пред светите си апостоли, уверявайки ги, че трябва да замине от този свят, апостол Тома попитал: „Господи, къде отиваш?“ И Христос му казва: „И пътя знаеш, и какъв дълг имам аз – също знаеш!“. На апостол Тома продължавал да недоумява и питал Спасителя - какво означава Неговото заминаване от света. Тогава Господ му отговаря ясно и директно: „Аз съм пътят и истината, и животът! Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене!“