Президентът на Франция Еманюел Макрон изрази съжаление, че Грузия се отклонява от европейската си траектория и предупреди, че Франция ще следи с внимание развоя на парламентарните избори в тази страна. Вотът е насрочен там за 26 октомври, предаде Фрнас прес.
Това е вторият закон в Грузия, приет неотдавна и ограничаващ свободите, след закона за чуждестранното влияние, обнародван през юни.
Правителството на Грузия е обвинявано от критиците му, че се отказва от европейските амбиции и се сближава с Русия.
Макрон подчерта, че Франция ще следи с внимание, заедно с европейските си партньори, условията, при които се провеждат изборите в Грузия.
Френският президент проведе също така вчера и среща с премиера на Армения Никол Пашинян, предаде Франс прес.
По време на нея той призова за подписване в най-кратки срокове на мирен договор между Армения и Азербайджан, което ще е в интерес на всички народи от региона, съобщи Елисейският дворец.
Лидерите на Грузия и Армения са във Франция за започващата днес там среща на върха на франкофонията.
По време на среща на Макрон с грузинската президентка Саломе Зурабишвили, провела се в Елисейския дворец вчера вечерта, френският държавен глава е отбелязал, че в Грузия има негативно развитие на ситуацията в последните месеци. Той по-специално е изразил съжаление, че страната е приела закон, който я отклонява от европейската й траектория и е предизвикал прекъсване в процеса на присъединяване на Грузия към ЕС.
Спорният закон, ограничаващ правата на ЛГБТ общността беше обнародван вчера от председателя на грузинския парламент, съгласно правомощията, които той разполага по силата на грузинската конституция. Държавният глава Зурабишвили отказа преди това да парафира нормативния акт, пише БТА.
В разговора с Пашинян Макрон е повторил решимостта на Франция да подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Армения, както и аспирациите на арменския народ за демокрация и мир. Макрон е потвърдил и привързаността си към разговорите, които са в ход между Армения и Азербайджан с цел сключване в най-кратки срокове на мирен договор при спазване на международното право и в интерес на народите от региона.
Двете страни бяха в конфликт относно Карабах. Азербайджан си върна контрола върху анклава миналата година. Сега двете страни са постигнали съгласие по 80 процента от точките в потенциален договор за мир помежду им, заяви на 27 септември Пашинян от трибуната на Общото събрание на ООН. Той каза, че Ереван иска подписването на договора на базата на вече одобрените точки в него, но Азербайджан иска всички точки да бъдат уредени, за да бъде подписано споразумението. Баку иска Армения да промени конституцията си с мотива, че тя се базира в сегашния си вид на договор за обединение между Армения и Нагорни Карабах.
Западни дипломати гледат на това изискване като на маневра на Баку да отложи подписването на споразумението. Нараства международният натиск над Азербайджан за подписване на договора преди конференцията за климата КОП 29, която ще бъде в Баку в края на ноември и началото на декември, отбелязва Франс прес.
По време на срещата на Макрон с Пашинян двамата лидери се договориха да засилят сътрудничеството между двете им страни. Те развиха връзки в областта на отбраната, с подготовката на арменски военни от французите и покупката от Ереван на френски системи за противовъздушна отбрана земя-въздух.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)