10% от най-богатите консумират толкова енергия, колкото 80% от останалите сред най-бедните

Не са необходими генерални промени в общия обем на потреблението на ресурсите, за да бъде значително намален рискът от срив в системите, които поддържат живота на Земята. 10% от най-богатите потребители в света консумират толкова енергия, колкото 80% от останалите сред най-бедните. Затова е нужно намаляване на неравенствата, преразпределение на ресурсите и благата по безопасен и справедлив за всички начин и инвестиции в устойчиви технологии.

Това каза основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова по Bloomberg TV Bulgaria, като се позова на данни и заключения в наскоро публикувано научно изследване, посветено на най-критичните области с ключова роля в поддържането на живота и стабилността на Земята – климат, биосфера, вода, аерозолни замърсители на въздуха и хранителни цикли. Тя уточни, че това е първият труд, в който се определят количествени граници на справедливото и безопасно потребление.

"Според учените, за да запазим водата на повърхността, потреблението трябва да бъде намалено с по-малко от 20%. Ако има справедливо преразпределение между т. нар. в изследването ултра потребители, които консумират прекомерно, и тези, при които има недостиг, то тогава ще се запълни този недостиг, а в същото време онези, които консумират твърде много, биха могли да пренасочат своите капитали към реализирането на политики и модели, които ще доведат до по-устойчиво производство и потребление.", даде пример тя. И добави, че годишното усвояване на подпочвените води пък не трябва да надвишава презареждането.

В студиото на „Бизнес старт“ Руменова посочи, че друга цел е глобалното затопляне да не надвишава 1°C. По данни на Световната здравна организация изменението на климата ще причинява 250 000 допълнителни смъртни случая всеяка година между 2030 г. и 2050 г. поради недохранване, малария, диария и топлинен стрес. А замърсяването на водата и въздуха ще доведат до приблизително 9 милиона преждевременни смъртни случая годишно, като влошаването на качеството на въздуха е четвъртата най-голяма причина за нарушено здраве в световен мащаб.

Парадоксалното е, че бедните имат най-малък принос за климатичните промени, а са много по-засегнати от последиците от тях (загуба на биоразнообразие, замърсяване и недостиг на вода и др.). Промените обаче ще се отразят и на по-богатите, тъй като екологичните системи, които поддържат живота и икономиките, започват да се сриват.

За да успеем да живеем в „безопасен и справедлив коридор“, е належащо да се случат четири системни трансформации: в потреблението, икономическите системи, технологиите и управлението. Главна роля в тези процеси имат не само правителствата, но и корпорациите с философията за социалната отговорност. Обезпокоителни са данните, че 100 корпорации отделят 71% от глобалните емисии на въглероден диоксид.

Важна е и ролята на самите потребители, които все още масово в глобален мащаб предпочитат при дефектиране на стока да получат нова, а не поправена. Бързото ползване на продукти вреди на околната среда и затова европейските институции разсъждават по въпроса как да убедят производителите да произвеждат по-дълготрайни стоки и да осигуряват резервни части за тях по-дълго във времето, както и да предложат стимули за потребителите да предпочитат ремонтите пред замяната с изцяло нови стоки, каза още Руменова.