Диян Стаматов за забраната на ЛГБТИ пропагандата: За пореден път политиците показват с колко маловажни неща се занимават

Много време може би трябва да мине, за да се възстанови онова уважение, отношение и респект към учителя, както и националното отношение към образованието, смята още Диян Стаматов.

Призивът да не се подаряват цветя за първия учебен ден показва "едно ниско битово отношение към образованието и към учителя", обясни още директорът на 119-то училище.

Силно се надявам, че следващата календарна година ще започне с едно съчетание между добро увеличение на заплатите на учителите и възможност за въвеждане на система за измерване на качеството.

Това заяви пред БНР Диян Стаматов, директор на столичното 119 - то училище и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. "Бих си пожелал също да има по-малко политика в нашето образование и повече сериозни и отговорни управляващи".

"Всичко е готово за началото на учебната година. Нормално е в началото ѝ да има известен недостиг на учители. Сега е времето, когато те се назначават. Но не е нормално тази тенденция да върви с години и по ключови предмети. Образователното министерство трябва да направи необходимото, за да бъде резрешен този проблем. В нашето общество много успешно беше наложена нагласата, че учителските заплати са много високи. Истината е обаче, че един млад учител в момента получава 1850 лева бруто, а след удръжките заплатата, която получава, е около 1500 лева", добави Стаматов.

Той коментира промените в Закона за училищното и предучилщното образование, с които беше въведена забрана на ЛГБТИ пропагандата в учебните заведения. "Вкараха образованието в политическата си надпревара с тази промяна. Тя не беше първостепенна и няма да промени образователния процес. В момента създава известни притеснения и проблеми. За пореден път показват с колко маловажни неща се занимават в своето предизборно подготвяне".

Опитът на всички управляващи образованието през последните години да се промени учебното съдържание чрез учебните планове и програми засега не се получава, отчете той. "Само опит и дебат, без реални стъпки. Аз не виждам светлина в този тунел през следващите месеци, даже и година. Волята на управляващите в този момент е насочена в други плоскости. Много неща би трябвало да се променят. Кризата около covid, а след това и нашата политическа обстановка доведоха до продължаващо изоставане в сферата на образованието по отношение на европейските образователни политики".

За да се забранят телефоните в училище, действията на учителите и на родителите трябва да бъде насочени в една посока, вярва директорът на 119-то училище. "Те в момента са в различна. Целият ангажимент се прехвърля само на учителите и училището. На много места има образователни ресурси, които биха могли да се използват в рамките на часа с телефоните. За съжаление, в повечето случаи телефоните пречат на концентрацията. Ако се въведе национална забрана, тя няма да се спазва по никакъв начин и ще имаме отново двойни стандарти".

Стаматов смята, че биха могли да се предприемат стъпки по отношение на НВО след седми клас, "за да се преодолее ежедневната необходимост от частни уроци. Едното е да се премахне тази изключителна важност на изпита в седми клас, като той бъде даден няколко пъти – така, както е във висшите учебни заведения. Втората възможност е да се премахне тази изключително голяма висота само на двата предмета – български и математика, което води до неглижиране на всички останали. Третата е да се намери по-силно доверие към учителя. До голяма степен изпитите през последните години показват, че частните уроци нямат своето значимо отражение върху крайния резултат от изпитите. По-скоро са известно успокоение за родителите".

В България продължава да има няколко групи хора по отношение на възприемането на образованието като ценност, обясни Стаматов. "Едната са тези, за които е много висока ценност. Другата обаче става все по-голяма и за нея образованието не е такава. За тази група пътят е как да се мине метър. Тя представлява сериозен проблем в перспектива".