Международен ден на демокрацията: Защо е важно да я разбираме и отстояваме?

Какво е демокрацията за българите и защо е важно да я разбираме и отстояваме?

Какво е демокрация

Демокрацията не е най-добрата политическа система от хората, но досега друга по-добра не е измислена, свободата да бъдем различни – това е демокрацията, каза още той.

По думите му демокрацията предизвиква и кризи, тъй като понякога политическите формации трябва да предприемат действия, които не обслужват пряко интересите на техните избиратели, а служат в интерес на развитието на дадено общество.

Как българите разбират демокрацията

България, демокрацията и ЕС

Предизвикателства пред демокрацията

***

Темата коментираха за БТА политологът Любомир Стефанов, политическият психолог Антоанета Христова и председателят на младежката неправителствена организация „България на младите“ Цветомир Николов по повод днешния Международен ден на демокрацията.

Демокрацията в днешно време свързваме със системата на представителната демокрация и политическите партии. Te позволяват на гражданите да участват директно в политическото управление, излъчвайки свои представители чрез честни и прозрачни избори по дефиницията на международните наблюдателски организации, обясни Любомир Стефанов. По думите му демокрацията е възможност за свобода, равноправие и върховенство на закона.

Цветомир Николов коментира, че демокрацията предоставя възможност за представителност на всяка една класа и възможност на всяка една заинтересована страна в едно общество да бъде представена и задължена. Тя е особен баланс между отделните обществени групи и търси винаги мнозинство и компромис за най-важните теми, каза Николов.

Широкото разбиране за демокрацията е, че регулира човешките права по отношение на свободата, защита от дискриминация, на спазване и регулация на обществения ред по възможно най-справедливия начин, каза тя. Христова посочи, че основният въпрос е каква форма на демокрация се прилага в дадено общество. Формата на демокрацията трябва да отразява народопсихологията и опита на обществото, за да не се налагат по изкуствен начин норми, които не са характерни за дадено общество, посочи тя.

Любомир Стефанов смята, че в началото на 90-те години на миналия век категорично българите не са разбирали демокрацията, за тях тя е била по-скоро митология, касаеща по-добър живот, най-вече изразяващ се в свободата да пътуваш, работа, за която получаваш прилично възнаграждение, и йерархията не е партийна, а основана на професионални умения. Всеки има предвид под демокрация милион и едно неща. Липсва структурирано понятие, цел, затова се разпиляхме толкова. Българите са като че ли разделени в тази поколенческа разлика. Хората, родени на границата на 20-21 век, виждат ползите от присъединяването на България в НАТО, ЕС и валутния борд. За тях демокрацията и развитието на държавата е категорично свързано с членството в ЕС и възстановяване на някакви позиции в регионален, глобален и европейски мащаб, посочи той. По думите му за поколенията, родени след присъединяването ни в ЕС и НАТО, демокрацията е по-скоро даденост и те не са научени я отстояват.

Най-важното за функционирането на демокрацията е върховенството на правото и доброто функциониране на отделните институции, смята Цветомир Николов. Нашето общество чисто на социално равнище разбира какво са демократичните процеси и мисля, че е изживяло своя преход. Преходът не е осъществен от гледна точка на реформа на институциите и на отделните системи. За съдебна реформа например се говори от началото на прехода, все правим първи стъпки в това, но така и не осъществяваме качествена реформа в това отношение, коментира Николов.

Според него преходът остава на институционално, а не на обществено ниво. Хората много добре успяха да напреднат в разбирането на демократичните ценности и на пазарната икономика и това е причината, поради която икономиката в момента се развива, въпреки че липсва политическо лидерство и редовно правителство, посочи той.

Един демократичен процес започва обикновено с революция, преди това е имало голямо свиване на справедливостта като практика в обществото и разслоение, отбеляза Антоанета Христова. Тя посочи, че в различните исторически периоди този цикъл на развитие между началната точка на един режим до нейната крайна точка има различна дължина. Винаги хора управляват процеса, а човекът е подвластен да удължава времето си във властта, да увеличава благата си, добави тя. Властта трябва да отразява избора на обществото, подчерта Христова.

Ако говорим за 27-те държави членки на ЕС, можем да се позовем на различни класации, но всяка от тях е субективна. Според мен качеството на демокрацията и въобще демокрацията в България в момента е на недостатъчно добро ниво, каза Любомир Стефанов. Той посочи, че това е вследствие на още недоразвитото ни гражданско общество. Според него имаме нелоша нормативна и институционална рамка, която да гарантира тази база, но всичко като че ли стои на хартия, защото ние в качеството си на гласоподаватели и граждани, както и като професионалисти, не съумяваме да направим паралела и да се ръководим изцяло от демократичните принципи.

Впоследствие ЕС се превърна в гарант за това, че ще се осъществят определени правни и институционални реформи, невинаги по начина, по който ни се иска. Определени институции подобряват нашия живот, без да го виждаме. Пример за това е Европейската агенция по лекарствата, която влияе изцяло върху контрола на лекарствата , за липсата на възможност да има някакви нелегитимни лекарства на пазара, добави той.

Според Любомир Стефанов основният проблем на демокрацията у нас е , че обществото ни не я разбира. Затова по думите му трябва да почнем да я осъзнаваме, да разберем, че тя включва както права, така и задължения. Той заяви, че когато почнем да възпитаваме себе си да сме демократични граждани, а не поданици или жители, нещата ще почнат да си идват на място. Също и като започнем да учим децата какъв е смисълът от гласуването, какво са граждански права, посочи Стефанов. Според него опростяването на комуникацията между гражданите и институциите ще скъси дистанцията и ще създаде не само усещане, но и ще изгради връзка на двупосочна комуникация.

Демокрацията е единствената политическа система, която позволява чрез критика всички участници в нея да се развиват. Нито една друга политическа система не позволява да бъде лекувана и подобрявана от само себе си отвътре, смята анализаторът. Имаме нужда от споделяне на ценностите. В момента не можем да произведем обществен разговор, който да бъде формулиран с цели, каза той.

Цветомир Николов отбеляза, че според него процесът по гласуване не материализира желанието на гражданите за промяна. Докато формациите не поемат отговорност и отново не спечелят доверието на гражданите, няма да се промени ситуацията, коментира той. Има много форми на участие – на ниво гражданин всеки може да потърси опит да реализира свой проект, да участва в обществени обсъждания - посредством синдикатите, в различни организации, които защитават различни каузи или групи, даде пример Николов.

Mеждународният ден на демокрацията се отбелязва от 2008 г. с резолюция A/RES/62/7 на Общото събрание на ООН от 8 ноември 2007 г., приета по повод 20-годишнината от първата Международна конференция на страните с нова или възстановена демокрация в Манила, Филипини (3-6 юни 1988) с цел насърчаване на демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.