Банкерите в България не очакват увеличение на проблемните кредити

Според данните от него втората половина на годината може да се окаже сложна за бизнеса, който разчита на привлечено финансиране. Почти всеки втори банкер (47 на сто) очаква ръст на преструктурираните банкови кредити.

Банкерите в България не очакват увеличение на проблемните кредити, за разлика от други страни от Източна Европа, сочи проучване на компанията "EY" ("Ърнст и Янг") в София.

Анкетата на EY отразява наблюденията на банкери, занимаващи се с управление на проблемни кредити, от най-големите банкови институции в повече от 20 страни в Централна, Източна и Югоизточна Европа, включително и България. Тя събира мненията им относно тенденциите в преструктурирането на кредити, прилаганите решения и бъдещите очаквания. Данните обхващат периода от втората половина на 2023 г. до прогнозите за първата част на 2025 г.

Основните причини за тревожната тенденция, която банкерите отчитат, са увеличаващите се разходи на фирмите, намалялото търсене в определени индустрии и нивата на лихвените проценти, които остават високи. Строителството, земеделието и недвижимите имоти се очертават като секторите, които отчитат най-силна активност по отношение на преструктурирането на кредити, следвани от производството и търговията, пише в анализа на компанията.

Първата половина на годината имаше някои значими преструктурирания в България. През юли 2024 г. Европейската комисия одобри план за преструктуриране на "Български пощи". Това е и първото решение на ЕК за план за преструктуриране на пощенски оператори. Бяха разгледани и предложения за преструктуриране на банковите кредити на някои големи производствени предприятия“, коментира данните Мартин Бочев, съдружник, ръководител на отдел "Стратегия и сделки" в "EY България".

Строителният сектор остава на върха заради високата инфлация, която увеличава цените на материалите, енергията и труда, отчитат още от консултантската компания. В същото време браншът е под натиск и от високите лихвени нива и колебанията в търсенето в някои от европейските страни. Земеделският сектор пък остава притиснат от войната в Украйна и също страда от високите цени на горивата, торовете и енергията. Продукцията пък зависи от реколтата, а горещото време в последните две години доведе до лоши резултати и прогноза за проблеми в края на годината. Секторът на недвижимите имоти продължава да се възприема като особено нестабилен - от едната страна стои намаленото търсене в някои от страните в Централна и Източна Европа, а от другата е очакването ценовият балон да се спука и това да доведе до сътресения.