Следващото заседание на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси би трябвало да бъде през септември в Скопие.
„Част от политиците и интелектуалците и особено историците, заради изгода и политически съображения, но и поради незнание, възприеха реториката и подхода на българската страна, което без аргументи създаде в обществото впечатлението, че в комисията се обсъжда идентичността и се прави ревизия на македонската историография. По този начин обществото ни наивно попадна в капана на националистите в България и тяхното намерение да наложат дискусия по тези въпроси през призмата на политическите интереси. Правейки това, ние всъщност пропускаме шанса да започнем сериозен академичен дебат, в който да можем открито да обсъждаме миналото, извън влиянието на политически групи, които са печелили от злоупотребата с историята през последните десетилетия. За част от македонските интелектуалци явно е трудно да се дебатира открито”, пише в позицията на досегашните представители на Северна Македония в комисията .
„Коментарът на министъра на външните работи и външната търговия (Тимчо Муцунски) от 5 септември 2024 г. е със същото послание, с него той обявява комисията за политически орган, който трябва да защитава стратегически външнополитически позиции. По този начин министърът казва, че историята и науката ще бъдат в услуга на политическите позиции на правителството, а не на научните и академични принципи. Това е позиция, която официална София иска, а именно историята да се обсъжда през призмата на политиката, като цялата отговорност за такъв подход е на македонската страна”, се казва в позицията.
Бивши членове на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси с България от страна на Република Северна Македония разпространиха чрез медиите в страната позицията си "по отношение на последните събития, свързани с нея - необоснованите изявления на министър-председателя (Християн Мицкоски) и представители на правителството, както и последвалите нападателни и клеветнически текстове и изявления в някои медии”.
В позицията се казва, че за тях работата в комисията, която е експертен, а не политически орган, е била възможност да помогнат за преодоляване на проблемите, които съществуват между двете държави, „но поради приетите документи от правителството в София - рамковата позиция и обяснителния меморандум, безотговорното поведение на политиците в двете страни, както и безотговорните и политизирани изказвания на някои от колегите от българската част на комисията и политически мотивираното напускане на новия съпредседател от македонска страна (Ванчо Георгиев)”, с комисията е било злоупотребено за политически и партийни цели и интереси и в двете държави.
На закрито заседание в началото на седмицата правителството на Северна Македония промени част от състава на историческата комисия. Имената на историците, които влизат в нея, все още не са официализирани, но новият ѝ председател Ванчо Георгиев потвърди информацията, че ще ръководи състава от Северна Македония. Самият той беше член на комисията до 2021 г., но я напусна с аргументите, че върху работата ѝ се оказва политически натиск. В позицията, публикувана в медиите в Северна Македония, обаче се твърди, че на заседанието, което е предизвикало неговото напускане, решение не е взимано.
Според извадените от състава на комисията представители на Северна Македония е необходима промяна в методологията в работата ѝ чрез включване на експерти от ЮНЕСКО, Съвета на Европа или ОССЕ, което според тях ще създаде условия „негативните политически влияния да останат встрани от работата на комисията”.
Според тях работата на историческата комисия е била постоянна мишена на политически мотивирани атаки от страна на множество медии и политически партии, а работата ѝ е била използвана за постигане на политически цели. В този контекст историците от Северна Македония, които вече не са част съвместната историческа комисия, поставят и изказванията на премиера Християн Мицкоски, че комисията не защитава достатъчно националните интереси на Северна Македония, наричайки ги неаргументирани, нападателни и обидни, „с които той разделя гражданите на „защитници“ и „не-защитници" на националните интереси според личните си виждания”, като по този начин „съзнателно изпраща авторитарно и заплашително послание, че на всеки, който не отговаря на неговите очаквания и политически възгледи, ще бъде поставен етикет на не-защитник на националните интереси”.
)