Сн. личен архив
Проф. Владимир Чуков е известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
В Багдад на 22 април 2023 г. бе
В края на август т.г. в Истанбул се проведе поредното заседание на факторите, ангажирани в изграждането на транспортния коридор „Пътят на развитието“ или както някои го наричат „Иракският път на коприната“.
Както се изразяват експерти „войната на коридорите“ започна.
Проектът има за цел да свърже Азия с Европа и е конкурентен на този, минаващ през Суецкия канал.
подписан меморандум за осъществяването на амбициозния транспортен коридор, чиято стойност беше оценена на 17 млрд. долара.
Интересното е, че в два от /засега/ неосъществените проекти се споменава и България. Става въпрос за „индийския коридор“, чиято вероятност за реализация е много малка /поне на този етап/ и „Пътят на развитието“, който поне на документи върви с набелязаните срокове. Всичко това изисква много по-добре планирана дейност на българското правителство, особено в частта за ж.п. транспорта и пътните магистрали. През последните дни се уверихме, че в първия сектор нещата наистина не вървят добре. Управляващите в София трябва добре да си дадат сметка, че въпросните коридори /и особено „Пътят на развитието“/ са чудесни икономически възможности за страната ни. Не е много ясно дали настоящото правителство е направило анализ кой сектор в бъдещата ЕК би бил най-полезен за България при разпределянето на портфейлите на бъдещите еврокомисари.
Ирак, Турция, Катар и ОАЕ бяха представени в иракската столица със своите министри на транспорта. Началото на инициативата е от пристанището на иракския град Басра – Фао, минавайки през градовете на провинциите Диуания, Наджаф, Кербала, Багдад, Мосул, достигайки до КПП Фишхабур /който е на иракско-турско-сирийската граница/ и разклонявайки се на турска територия към пристанище Мерсин или чрез ж.п. линия и магистрала /с дължина 1 200 км/ от Анадола /през моста Селим I в Истанбул/ до българската граница. Движението на стоките и хората ще е двупосочно Персийски залив – Европа. Идеята е транспортът на стоките да е чувствително по-евтин, по-кратък /и вероятно по-сигурен/, тъй като се предвижда товарните и пътническите влакове да поддържат скорост от 300 км. В първоначалния план се предвижда да има и енергиен компонент /петроло- и газопроводи/.
От края на миналата година последният е високорисков поради терористичните нападения на йеменските бунтовници хути край бреговете на арабската страна. Задочно, „Пътят на развитието“ се явява и алтернатива на анонсирания /но трудно осъществим, поне на този етап/ през септември 2023 г. от Джо Байдън т.нар. „индийски коридор“. Той беше договорен между Нарандра Моди и Константинос Мицотакис след посещението на първия в Атина. Коридорът трябваше да свърже Индия с Европа, минавайки през ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания, Палестина, Израел /пристанището в Хайфа/ и пристанищата Атина или Солун. Някои експерти считат, че една от причините за терористичния акт на Хамас от 7 октомври е именно осуетяването на тази икономическа инициатива.
След вчерашното заседание на министрите от четирите страни в Истанбул бе потвърдено, че плановете са да бъде дадено начало на проекта през 2028 г. В същото време експерти дискутираха, че два основни фактора се възприемат като субверсивни по отношение на реализацията на проекта. На първо място, ПКК чрез присъствието си в Северен Ирак. Неслучайно турската армия засили своите операции в тази част на Ирак като се опита да легализира чрез споразумения за сигурност своето постоянно присъствие в Северен Ирак. На второ място, Иран, който гледа с ревност на подобна инициатива. Заседанието в Истанбул идва броени дни след посещението на Путин в Баку, където една от темите е била полагане на усилия за създаване на коридор „Север-Юг“. Той трябва да свърже Русия, през Азербайджан и Иран с Далечния Изток. Така практически Иран и Ирак се явяват конкуренти за пренос на стоките от Далечния Изток към европейските пазари. Досега коридорът през Суецкия канал беше безалтернативен като бързина и разходи. След започналата война в Близкия Изток на 7 октомври и постоянните набези на хутите, ситуацията коренно се промени.
)