Новата Европейска комисия: Преговорите за постове продължават. Кога стават ясни еврокомисарите?

Седмицата започна с подадени шест имена на жени, в това число и председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. Подадените кандидатури на мъже пък бяха 16.

Дисбалансът е очевиден и той съвсем не отговаряше на желанието на Урсула фон дер Лайен да се бори за относително равенство на половете в състава на ЕК.

Чакаха се кандидатите от още пет държави, между които и България. В петък служебното правителство реши това да бъдат Екатерина Захариева и Юлиян Попов.

Внимателен преглед на кандидатите на останалите държави сочи, че поне още две страни биха искали да получат ресор „Регионална политика“.

На първо място е Гърция със силна кандидатура, но на мъж, а в момента се търсят жени, както и Хърватия с кандидатурата на досегашната си еврокомисарка, която отговаря за демокрацията и демографията

Междувременно неофициално се говори, че не е изключено някои държави да заменят кандидата си с кандидатка, ако в замяна получат по-влиятелен пост.

Точно това е и причината матрицата непрекъснато да се променя, каза високопоставен служител от Европейската комисия за bTV.

Около 11 септември Урсула фон дер Лайен ще обяви имената на кандидатите, които е одобрила самата тя.

Те ще имат няколко седмици за подготовка преди решаващото им изслушване пред специализираните комисии в Европейския парламент.

Изслушванията трябва да се проведат в края на септември и в началото на октомври.

Крайният срок за подаване на имената на кандидатите за европейски комисари от 27-те държави членки приключи. Преговорите за постове обаче продължават. Продължават и спекулациите кой какъв ресор може да получи в бъдещата Европейска комисия.

„Двамата с Екатерина Захариева ще представим България по най-добрия начин в предстоящия процес. Екатерина е изключително силен кандидат с голям политически и административен опит“, написа номинираният за еврокомисар Юлиян Попов във Фейсбук.

През цялата седмица неофициално се коментираха ресори, сред тях и „Регионална политика“ за България. Брюксел обаче категорично отказа да коментира това с допълнението, че информация излиза от отделните столици на държавите членки, но не и от седалището на Комисията.