Агент "Пикадили": соченият за убиец на Георги Марков се възхищавал на Хитлер, карал проститутки да му позират в нацистки униформи

“Имам два, а? Дадоха ми два медала”, проронва Гулино. “Знаеш ли защо”, пита го Скоте, на което той отговаря: “Да, получаваш медал, защото правиш нещо много добре”.

“Какво си направил”, продължава журналистът, докато събеседникът му внезапно маха с юмрук и отсича: “Бум, с чадър, хайде”.

Основният заподозрян за убийството на българския писател Георги Марков в Лондон се е възхищавал на Хитлер и на голи жени. Това разкрива книга на датския журналист Улрик Скоте, който близо 30 години разследва едно от най-дръзките физически ликвидирания на дисидент по време на Студената война.

Марков е прострелян със сачма с отрова през септември 1978 г. Блъснат е, докато върви по моста “Ватерло”, от мистериозен мъж с чадър, който бързо след това се качва в такси. Писателят усеща леко убождане в крака, но продължава към работното си място в Би Би Си. Вечерта започва да се чувства зле. Приет е в болница, където сред четири дни умира.

Улрик Скоте се захваща да разследва мистериозното убийство на Марков, след като се запознава с Джанфранко Инверници. Живеещият в Копенхаген италиански режисьор му разкрива, че знае кой е убиецът с чадъра. Познава го и мечтае да направи филм за него. Става въпрос за италианеца с датски паспорт Франческо Гулино, известен още като агент Пикадили на ДС, пише "24 часа".

Скоте е начинаещ репортер и много се запалва по историята, но така и не се стига до съвместен филм с Инверници, тъй като режисьорът не е достатъчно откровен в споделянето на информация. Журналистът се оттегля от общия им проект, но решава да се върне към случая “Марков” през 2018 г. Събира екип и започва собствено разследване. Първо прави документален филм “Убийството с чадъра”, който е излъчен по датската телевизия миналата година, а сега пуска и едноименна книга във Великобритания.

Франческо Гулино е роден през 1945 г. в италианския град Бра. Още като много малък остава сирак и е отгледан от леля си, която ръководи бардак. През 1970 г. българската милиция го арестува за контрабанда и незаконна търговия. Внасял автомобили втора ръка, които продавал за части, но май и наркотици. По време на разпитите е открито, че има потенциал за агентурна работа, и е вербуван от ДС. Предложена му е сделка – да не лежи в затвора, а да работи за ДС.

Когато датският журналист стига до него, той е на 66 г. Води отшелнически живот в западнал апартамент в австрийския град Велс. Вече е разпитван от британската полиция за отравянето на Георги Марков и от датската за друго убийство. Отрекъл е всички обвинения, представяйки добре подготвено алиби, макар някои от твърденията му след това да се оказват фалшиви. Представя се за търговец на произведения на изкуството.

След като на първото почукване не отговаря, Скоте се опитва да се изкатери по фасадата на блока и да погледне в апартамента му. Тогава Гулино отваря вратата. Приема да разговаря с датския журналист по-скоро за да разбере колко той знае за убийството на българския дисидент, отколкото да му отговаря на въпросите. Скоте е наясно с това и започва да му показва серия от документи, с които разполага. Сред тях има части от досието на агент Пикадили в ДС и един от паспортите му, с които репресивната комунистическа служба го е била снабдила, за да изпълнява задачите ѝ по света. Журналистът редува изваждането им с ласкателства към Гулино, но той продължава да отрича и да лъже. Чак когато споменава името на ръководителя му от българското разузнаване, се спира и пита дали е още жив, издавайки се, че го познава. По подобен начин реагира и когато му показва снимки на медалите, с които е награден от ДС.

“На лицето му се появи изражение, което не бях виждал преди. За първи път в нашия разговор той изглеждаше горд като момче, което току-що е разбрало, че се е справило много по-добре от очакваното на изпит”, пише Скоте в книгата си. Когато той и екипът му напускат апартамента на Гулино, размишляват върху случилото се. “Дори да не бяхме намерили начин да извлечем чисти самопризнания от него, вече нямахме никакво съмнение, че е лично отговорен за смъртта на Георги Марков и на моя приятел Франко. Разбрах, че съм по-близо до историята от всеки друг и че може би съм последният, способен да я сглоби”, разкрива датският журналист, цитиран от “Сън”.

Той има записан тричасов разговор с Гулино. Няколко месеца след срещата им италианецът умира. Но и още преди това да се случи, датският журналист осъзнава, също както и Инверници преди него, че Гулино никога няма да бъде съден, защото няма убедителни доказателства срещу него. Вярно е, че е бил в Лондон през септември 1978 г. и е бил разпитван от британски и датски следователи през 90-те години за Марков, но нищо повече. Винаги е отричал всичко, до което разследващите са успявали да достигнат през годините. Те много разчитат да получат някаква уличаваща го информация от самата България, след като комунистическият режим в нея пада, но се оказва, че досието на агент Пикадили в ДС е щателно прочистено точно за периода около убийството с чадъра в Лондон.

Скоте обаче продължава да вярва, че този много хитър човек все пак някъде е оставил нещо, което по безспорен начин да го свързва с убийството на Георги Марков. Допуска, че може да е направил самопризнания и даже сключил сделка с тайните служби на Дания или Австрия, където необезпокоявано е живял дори след като е уличен като основен заподозрян за отравянето на писателя, разкрил уродливото лице на диктаторския комунистически режим в България със задочните си репортажи за родината.