Управителят на БНБ отказа да е служебен премиер

В отговор на въпрос за изразената от подуправителя на БНБ Петър Чобанов готовност да стане служебен премиер, Радев заяви: "Това е избор на всеки един от "домовата книга", така че ще видим какво ще стане".

В понеделник Румен Радев заяви, че няма да подпише указа за служебното правителство, предложено от Горица Грънчарова-Кожарева. Причината е отказът на кандидата за служебен премиер да смени служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.

Попитан дали ще има проблем, ако подуправител на БНБ приеме поста служебен премиер, управителят на Централната банка призова първо да се изчака да се види как ще се развият събитията и след това да се коментира.

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев отказа да приеме поста служебен министър-председател. Това стана ясно от думите му пред журналисти след среща на "Дондуков" 2 с президента Румен Радев, предаде репортер на Novini.bg.

В продължение на конституционната процедура по назначаване на служебно правителство, президентът ще има срещи и разговори днес с определените в чл. 99, ал. 5 от Конституцията лица, които могат да бъдат назначени за служебен министър-председател, съобщиха от прессекретариата на президента.

Категоричен съм, че Централната банка не трябва да се въвлича в политическия процес. Не трябва да се подценява, че Централната банка и банковият сектор са едни от малкото в страната, които работят устойчиво. Политиците не трябва да правят опити да тестват тази устойчивост, посочи Радев.

По-рано днес президентът се срещна със служебния премиер Димитър Главчев. Ако президентът се спре на вариант аз да бъда кандидат за следващ служебен премиер, имам такава готовност и няма никакви пречки за това, каза пред журналисти Главчев след срещата.

Съгласно чл. 99 от Конституцията, след като не е постигнато съгласие за правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. След промените в Конституцията, за служебен министър-председател държавният глава може да избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.