Румъния губи 100 хектара обработваема земя всяка година заради изменението на климата

Тя взе над 300 хектара близо до Урзичени в Югоизточна Румъния от баща си преди половин десетилетие, като описва тези година като "пет години на огън".

"За румънското селско стопанство въпросът не е дали, а кога ще умрем“, заяви 39-годишната пред Франс прес в края на миналия месец.

Вдигайки едно царевично растение, не по-голям от ръката си, Юлия Благу каза, че сушата смазва реколтата й "като неудържим парен валяк“, принуждавайки я за първи път да вземе пари назаем, за да плати на работниците си.

Службата на ЕС за изменението на климата Коперник предупреди, че е „все по-вероятно“ 2024 г. да бъде най-горещата година на Земята в историята.

В стотици села кладенците са пресъхнали и са наложени ограничения на водата, докато езерата изчезват.

Православни свещеници дори са ходили в полета с напукана от жегата почва, за да се молят за дъжд. В една община е започнала работа по копаене на земята, за да се опитат да съживят изворите.

На фона на опасността близкото езеро да пресъхне селянинът Мариан Флоря не е оптимист за бъдещето.

По-на юг, близо до Дунав, площ от 100 000 хектара песъчлива почва, наречена "Румънската Сахара", се превърна в поле за тестване на алтернативни култури.

Страната губи 1000 хектара обработваема земя всяка година заради изменението на климата според министъра на околната среда на Румъния Мирча Фекет, който се опасява, че след 50 години тази южна част на страната може да се превърне в пустиня

"Промените в климата ни принуждават да измисляме нови неща, да опитваме други видове“, каза ръководителят на станцията Аурелия Диакону пред Франс прес.

Сред отглежданите в станцията култури са райска ябълка, фурми, киви и шамфъстък, видове, които „преди време дори не сме предполагали, че ще опитаме от нашите ниви“, каза тя.

От деветте милиона хектара обработваема земя в страната, по-малко от два милиона хектара имат напояване - сред тях са изсъхналите царевични полета на Благу.

"Без вода не можем да направим нищо“, въздъхна тя.

Изсъхналите листа шумолят под краката на румънската фермерка Юлия Благу, докато върви през изгорялото от слънцето царевично поле, опустошено от една от най-тежките суши в страната през последните години, информира БТА.

В съседна Унгария почти цялата страна е в повишена тревога заради високите температури. В началото на август десетки унгарски фермери доведоха две камили в центъра на Будапеща, за да привлекат вниманието към въздействието на климатичните промени върху селското стопанство. Както Южна, така и Източна Европа са изправени пред "постоянни и повтарящи се условия на суша“ според последния доклад на ЕС за ситуацията.

В Румъния на фермерите е обещано обезщетение за двата милиона хектара земеделска земя, на които според правителството са били нанесени щети. Но един фермер заяви пред Франс прес, че селското стопанство се е превърнало в "лотария“ и той се чувства оставен "на Божията милост“.

Междувременно фермери като Благу се опитват да се приспособят към условията. Тя няма да сее царевица, някога най-доходоносната култура в региона, през следващата година. Вместо това тя е започнала да тества сорго, по-устойчива на топлина зърнена култура, произхождаща от Африка, и също така обмисля засаждане на кориандър и нахут освен пшеницата, слънчогледа и другите култури.

От 1959 г. изследователска станция, създадена, за да се опита да превърне пясъците в плодородни, предоставя опит и семена на фермерите. Тъй като учените предупреждават, че изменението на климата, причинено от човешките емисии парникови газове, води до увеличаване на екстремните метеорологични условия, мисия на изследователската станция стана по-ключова от всякога.