Има риск от засилване на инфлацията

Цените на храните са стабилни

Той уточни, че част от Еврозоната измерва инфлацията на база на 12-месечен период. От друга страна рецесията, която обхваща Европа, влияе на измерването и изчисляването на инфлацията.

"С национални усилия можем да влезем в рамките на изискванията. Въпросът е, че политическата криза дава обратен сигнал", подчерта икономическият съветник към БСК.

Има ли риск от засилване на инфлацията?

Във връзка възнагражденията и спора между синдикатите и бизнеса, той коментира, че има грешка в изчисленията на синдикатите - "не спазват директивата по отношение на това, че Параграф 28 изисква да се сравняват сравними величини".

Годишната инфлация у нас да следва тенденция към плавно забавяне през втората половина на годината, прогнозират от БНБ. Очакваните темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд, в условия на недостиг на работна сила, ще продължат да са фактори с проинфлационно влияние върху крайните потребителски цени.

"Забавянето на темпото е положителен знак. Очакван е, но се дължи на външни фактори - в голяма степен рецесионните сигнали, които даде и американската икономика. Там има между 15-20% умерен риск от рецесия, който повлия на азиатските пазари. Подобни сигнали показва и немската икономика. Всичко това влияе и на България", обясни икономическият съветник към БСК доц. д-р Щерьо Ножаров в "България сутрин".

"Цените на горивата на международните пазари се успокоиха. Цените на храните остават стабилни, макар и с тенденция на покачване. Всичко това влияе на българската икономика и инфлацията спада. От една страна инфлацията би спаднала до съвсем умерени страници и без национални мерки. От друга страна, ако искаме да ускорим членството ни в Еврозоната, е добре да покажем, че и ние можем да управляваме добре инфлацията си", коментира доц. Ножаров пред Bulgaria ON AIR.

"От гледна точка на свиване на БВП имаме риск от засилване на инфлацията. Даваме противоречиви сигнали как се справяме с инфлацията по отношение на Еврозоната и че пари трябва да се дават срещу реформи. Политическата криза води до свиване на инвестициите на фирмите. България има много проблеми, по които не работи. На първо място не знаем каква енергетика искаме да имаме. Например, Румъния си е поставила за цел до 2030 г. да има 35% участие на ВЕИ в енергийния микс. Нашата цел е около 25%", посочи доц. Ножаров.