Аркади Шарков: Има двоен стандарт от ЕК за частните лечебни заведения

„Анализът показва, че има двоен стандарт от страна на Европейската комисия по отношение на частните лечебни заведения. В държавите, които сме изследвали – Германия, Холандия и Австрия, частните болници не правят търгове. Като цяло това е по-скоро грешно и стъпка към национализация. Във всички останали държави частните лечебни заведения не правят търгове“, каза Аркади Шарков, здравен икономист и член на ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика).

„Когато говорим за Национална детска болница, говорим за проект, зад който застана Министерски съвет и стана национален приоритет. Друг е въпросът дали политическите сили ще продължат да помагат, или по-скоро ще започнат да вредят на процеса, защото има двойна трактовка по темата. Важното е, че една институция като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) стои зад този проект, което говори за устойчивото му развитие във времето – не говорим само за пари, а структури и качествен анализ“, обясни още той.

„Няма никакви плюсове на този модел, най-много да забави още повече процеса на достъп до лекарства. Обществената поръчка не е панацея и нещо, което решава проблема. В повечето случаи даже, когато става въпрос за лекарства, поради жалене от различни заинтересовани страни, тя може да забави процеса и пациента все по-късно да достига до своята терапия“, казва още той.

ЕКИП България състави сравнителен правен анализ, който оценява въздействието на Директива 2014/24 за обществените поръчки по отношение на частните лечебни заведения в България и наказателната процедура на ЕК срещу страната ни по този повод.

А днес, 30 юли, се очаква среща в Здравното министерство, където ще се обсъжда структурата на бъдещата Национална детската болница, предложена от консултанти от Европейската инвестиционна банка.

Анализът оспорва необходимостта частните болници да се снабдяват с лекарства и консумативи чрез обществени поръчки.

По думите му, ако България приеме и задължи частните болници да провеждат обществени поръчки, се нарушава моделът на здравеопазването и системата се връща към модела „Семашко“, който води до много рискове на пациентите.

Тази система изключва възможността да има частни източници на здравеопазване. Държавата се явява монополист на здравния сектор, като използва доставчици на средства от частния сектор, но плащането идва от правителството.