Смилов: Конституционният съд бетонира безконтролността на главния прокурор

Една от отменените промени бе свързана с мандата на главния прокурор, който остава не пет, а седем години.

Той определи решението на КС като “интелектуално необосновано” и “интелектуално ущърбно”.

И добави:

“За да бъда по-конкретен, от това решение на КС излиза, че ако намалите мандата на главния прокурор от 7 на 5 г., вие променяте формата на държавно управление и трябва да се свика ВНС.”

Решението на Конституционния съд “бетонира” една ситуация, в която главният прокурор остава безконтролен – той има пълни правомощия да упражнява влияние върху подчинените си в прокуратурата и няма орган извън него, който да може да оказва някакъв вид контрол, да действа като противовес в тази посока. Така политологът Даниел Смилов коментира в предаването “Кой говори” по “Дарик” решението на Конституционния съд от петък, което отмени част от приетите от 49-ото Народно събрание (НС) промени в частта за съдебната реформа.

“Проблемът в България е следният – ако запазите една силно централизирана прокуратура, в която главният прокурор има възможността да влияе върху своите подчинени и на практика това решение осигурява такава роля на главния прокурор, тогава излиза, че той според конституционното решение ще има контрол поне да блокира каквото и да било решение във Висшия прокурорски съвет, защото, ако квотата на магистратите е поне равна на квотата, избрана от парламента, когато прокуратурата е йерархична, тогава излиза, че главният прокурор може да блокира всяко решение на орган, който поне номинално е призван да упражнява някакъв контрол”, заяви Смилов.

“Решението на КС, освен че в дългосрочен план ще бъде вредно, то е интелектуално необосновано. Всъщност, по отношение на съдебната власт то стъпва на два пункта – единият аргумент на съдиите, че част от промените трябва бъдат направени от Велико народно събрание (ВНС), вместо от НС, тук стъпва КС на едно по принцип грешно решение от 2003 г, което тълкува разширително понятието форма на държавно управление. По нашата Конституция промяната на форма на държавно управление изисква ВНС”, обясни Смилов.