Напът ли е задължителната военна служба да се върне в Европа?

Не всички обаче са готови да отговорят на призива. В Литва например мненията за военната служба сред студентите са разнопосочни, казва Паулиус Вайтиекус, председател на Националния студентски съюз на Литва.

Правителството заяви, че иска да повиши този брой до 10 000 годишно в близко бъдеще и начинът, по който е устроена шведската система изглежда позволява разширяване отвъд тази граница, ако това се наложи, коментира "Политико".

В същото време всички младежи са изложени на информационна кампания, известна под името "Тотална отбрана", в която се подчертава ползата от военната служба за личностното развитие и за отбранителната стратегия на цялата страна.

На фона на руската инвазия в Украйна дебатът относно задължителната военна служба бе подновен в цяла Европа, като много страни започнаха да преосмислят дали наборната военна служба може да укрепи националната им сигурност, съобщава телевизия "Евронюз".

През 19-ти и 20-ти век европейските армии разчитат в голяма степен на всеобщата военна повинност за мъжете. След края Студената война обаче армиите са систематично съкращавани. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) през този период военните разходи в Западна Европа рязко са намалели от средно 2,4% на 1,6% от БВП.

През 1990 г. само Западна Германия разполага с 215 боеготовни батальона. През 2023 г. обаче, въпреки обединението на Германия, този брой е намалял до едва 31 батальона - зашеметяващ спад от 84 процента. Италия и Великобритания отбелязват подобен спад. Броят на италианските батальони е намалял с 67%, а британските батальони са намалели почти наполовина.

Повечето експерти и политици предполагаха, че епохата на мащабни конфликти в Европа е приключила, заменена от епоха на относителен мир и стабилност, коментира "Евронюз". Неотдавнашните геополитически събития обаче, особено войната на Русия срещу Украйна, наложиха преоценка. Със свиването на бюджетите за отбрана готовността и способността на европейските армии да реагират дори на традиционни заплахи сега са поставени под въпрос.

Редица европейски страни въведоха отново или разшириха задължителната военна служба на фона на нарастващата заплаха от страна на Москва - част от редица политики, насочени към укрепване на отбраната, които вероятно предстои да бъдат засилени още повече, отбелязва Си Ен Ен.

"Достигаме до осъзнаването, че може да се наложи да коригираме начина, по който се мобилизираме за война, и да коригираме начина, по който произвеждаме военно оборудване, набираме и обучаваме личен състав", смята Робърт Хамилтън, ръководител на изследователския отдел за Евразия в Института за външнополитически изследвания, който е служил и като офицер от американската армия в продължение на 30 години.

Редица европейски страни премахнаха задължителната военна повинност след края на Студената война, но няколко държави - особено в Скандинавия и Прибалтика - я въведоха отново през последните години, главно заради руската заплаха, посочва американската медия. В някои страни неизпълнението на задължението за постъпване в армията може да доведе до глоби или дори до затвор.

Дебати относно наборната военна служба се водят и в други европейски страни, в които понастоящем тя не е въведена. Във Великобритания, например, консерваторите лансираха идеята за военна служба по време на злополучната си предизборна кампания, отбелязва БТА.

Може би най-изненадващата трансформация обаче е в ход в Германия, която от края на Втората световна война насам изпитва неприязън към милитаризацията, посочва Си Ен Ен. Германия тази година актуализира плана си в случай на избухване на конфликт в Европа, а министърът на отбраната Борис Писториус през юни представи предложение за въвеждане на нов тип доброволна военна служба. "Трябва да сме готови за война до 2029 г.", заяви той.

Откакто през 2015 г. страната възстанови задължителната военна служба поради "променената геополитическа ситуация", всяка година около 3500 до 4000 литовци на възраст между 18 и 26 години се записват на служба за период от девет месеца. За някои от тях това е възможност да изпълнят гражданския си дълг, но други не смятат, че това е най-добрият начин да прекарат времето си, посочва Паулиус.

Шведската система привлича вниманието на големите европейски столици, включително Берлин, Лондон и Амстердам, където официалните представители се опитват да намерят начини да убедят младежите, че наборната военната служба е необходима за заздравяването на изтощените им въоръжени сили, пише сп. "Политико".

Броят на наборните войници, получили призовки за шведската армия, се е удвоил до около 8000 тази година, в сравнение с 4000 през 2017 г., когато след седемгодишно прекъсване беше въведена отново задължителна военна служба, неутрална по отношение на пола.

Шведската система за наборна военна служба започва процеса с въпросник, изпратен до всички 18-годишни младежи (мъже и жени), в който се задават въпроси за здравето, образованието, личността, криминалното минало и нагласите за служба. Ако отговорите се харесат на военните и няма здравословни проблеми, юношата бива извикан да се яви пред комисия за проверка. Всеки, който откаже да отговори, е заплашен от глоба или затвор.

"Тоталната отбрана на Швеция съществува, за да защитава нашата демокрация, нашите интереси и правото да живеем както искаме", се казва в една от официалните брошури. "Като срочнослужещ вие имате безценен принос за Швеция, защото допринасяте за осигуряването на тази свобода", пише още в нея.

Освен това според друго неотдавнашно проучване възстановяването на наборната военна служба може да струва на Германия до 70 млрд. евро годишно, отбелязва германската медия. В края на краищата не само военните инструктори, казармите и униформите са скъпи. Когато младите хора служат в армията, вместо да работят, това води и до отслабване икономиката, показва проучването.

София Беш от фондацията "Карнеги" също така споделя опасенията си, че задължителната военна служба може да увеличи популярността на екстремистките партии в Европа. "Ако политиците се опитат да въведат наборна военна служба въпреки вътрешната съпротива, тогава те рискуват да създадат избиратели, които се интересуват от само едно единствено нещо. Смятам, че това е така особено сред онези групи от населението, които са пряко засегнати от военната служба, т.е. младите хора, а също и техните родители", добавя Беш.

По думите ѝ страните, които обмислят въвеждането на задължителна военна служба, трябва да погледнат към Финландия. "Бих ги посочила като златен стандарт, тъй като те имат дълга традиция на задължителна военна служба", посочва тя. Финландия се присъедини към НАТО едва през 2023 г. - така че доскоро тя трябваше да се справя сама във военно отношение. "Те трябваше да изградят един наистина силен национален резерв и направиха това чрез наборна военна служба", обяснява Беш.

Във Финландия има висока мотивация сред населението за отбиване на военната служба и присъединяване към резерва след това. Според Беш това е от решаващо значение. "Трябва да се насърчи това желание за служба и това чувство за цел, че имаш нещо, за което си струва да се бориш на първо място", казва тя. По думите ѝ не може просто да поискаш от младите хора да се бият и евентуално да умрат за страната си. "Няма как просто да наложиш това от върховете на властта", предупреждава Беш.