Социалният психолог доц. Николай Димитров към политиците: Шоуто не е сеир, а е комуникация с публиката

Кризата и на доверието, и на авторитетите на българските политици и институции не може да бъде обяснена само с изборните резултати. Въпреки че тенденцията показва спад на общественото доверие към политици и институции, това не е нов феномен, защото политиците у нас никога не са се радвали на особен авторитет. И преди 10 ноември 1989 г., когато избирателната активност беше изключително висока, политиците също не се радваха на особено уважение и престиж. Това мнение изказа пред "24 часа" социалният психолог доц. Николай Димитров.

"Тази тенденция се запази в годините след това, когато заради техните действия в народния фолклор се роди концепцията за фурнаджийската лопата - политикът, който се адаптира към ситуацията според собствените си нужди, а не според програмата на партията, в която членува, или според политическите обещания, които е дал на народа. За да се стигне накрая до прословутото изказване на Алековия герой: “Всички са маскари”. Пример за това са демократичните сили, които след падането на социалистическия режим успяват да акумулират мощна подкрепа, но само за няколко години разочароват избирателите си", припомня той.

Социалният психолог прави аналогия и с бурното лято на 2020 г. при протестите срещу третото правителство на Бойко Борисов. "Тогава една нова формация, която обещаваше да бъде различна и да работи по западен образец, получи невиждано доверие, а накрая се оказа поредното разочарование за избирателите. Едно от обясненията за кризата в доверието и авторитетите у нас е, че политиците се опитват да бъдат ширпотребни, за да отговорят на много широк спектър от очаквания с идеята, че все някъде ще може “да хване дикиш”. Макар и да работи с донякъде спорен успех в бизнеса, в политиката този подход е изключително нетраен", категоричен е доц. Димитров.

"Излъчвайки максимално широки послания с презумпцията повече хора да се припознаят в тях и обещанието да се опиташ да отговориш на нуждите на всеки един, в крайна сметка твърде много хора остават излъгани в очакванията си. Когато обещаваш много и различни неща на много избиратели, няма как да изпълниш всичко, което те очакват за съответния период от време. Този подход на ширпотреба не работи и заради него някои партии в последните години изгубиха много, например ПП-ДБ. В същото време най-печеливши са политическите проекти, които имат много ясни, кратки и таргетирани послания. Въпреки че не са с най-високите резултати, в техния си политически спектър трупат активи и стават все по-успешни. Един странен проект, който странно се появи и още по-странно умря, нямаше твърде много и твърде широк спектър от обещания към твърде много хора. Зае посланието, което им беше важно, и си спечели поддръжници. Същото правят и от “Възраждане” - имат почти непроменима реторика и тя печели поддръжници, защото запазват устойчива линия на поведение и обещания към потенциалните си избиратели", каза той.

Доц. Димитров обясни, че другият фактор, който на политиците им куца, е комуникацията. "Партиите не работят с хората по места, а разчитат на медийните си участия. Пряка работа на терен няма. Единствените две партии, които пряко работят със своите електорати, са тези, които имат по-високи проценти - ГЕРБ и ДПС. Те са сред хората на място, говорят и чуват какви са проблемите в регионите. А междувременно немалка част от българския политически елит заживя в образа си на свръхважен и свръхценен. И виждаме на живо метафората от “Приказка за стълбата” - когато човек се изкачи по белия мрамор с розови нишки, изведнъж си казва: “Няма защо да се цапам и да слизам да общувам с нисшите”. Действайки по този начин, политикът не може да усети истинските обществени настроения, а е много опасно да се разчита на официалната социология, защото тя обхваща само моментната картина. Когато не общуваш с хората, разбира се, че те ще са ти сърдити. Социологията хваща именно това сърдене".