Ново изследване на данни от космическия апарат "Касини" повдига още малко завесата над въглеводородните морета на спътника на Сатурн Титан, в които "огледални" вълни се измерват в милиметри, съобщават Ройтерс и АФП, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър къмюникейшънс".
Поглед към нея най-накрая успя да хвърли сондата "Касини", след като прелетя над Титан няколко пъти между 2004 и 2017 г. по време на наблюденията си на Сатурн.
"Има реки, морета, дюни и планини, области с лабиринти и дълбоки долини", казва астрофизичката Лея Бонфоа, съавтор на изследването на учени от университета "Корнел" в САЩ и университета на Болоня в Италия.
Тези наблюдения се подкрепят от направените от европейската сонда "Хюйгенс" - пасажер на "Касини", която преди да кацне на Титан, предаде изображения на долини и пресъхнало езеро.
"Пейзажът наистина е извънземен", казва Бонфоа, която е специалист по повърхността на Титан.
Съставът на спътника обаче остава "голяма загадка". "Знаем само, че има някое и друго органично съединение, малко като пластмаса, и воден лед", казва астрофизичката.
Всичко това е в течна форма благодарение на температурата на повърхността от минус 181 градуса Целзий и атмосферното налягане, което е малко по-високо от това на Земята.
"На Титан има цял цикъл на метана, донякъде подобен на цикъла на водата на нашата планета, с изпарения, облаци, дъжд и реки от въглеводороди", обяснява Лея Бонфоа.
Моретата Лигея, Кракен и Пунга, езерата Цзинпо и Отарио, устието на залива Мори, река Вид - главната луна на Сатурн приютява в своите полярни региони множество течни пространства, единствените известни до момента в Слънчевата система извън Земята.
Титан, който е по-малък от нашата планета, но по-голям от Луната, интригува астрономите, откакто е открит от нидерландския учен Кристиян Хюйгенс през 17-и век. Интересът към спътника е особено голям, имайки предвид, че неговата твърде плътна атмосфера, съставена предимно от азот и с дебелина няколкостотин километра, скрива повърхността му от телескопите за наблюдение, предаде БТА.
Тъй като учените "не могат да видят нищо от тази оранжева топка", арсенал от инструменти, и по-специално инфрачервени, рентгенови и микровълнови радари първоначално потвърждават съществуването на въглеводородни морета. Те се състоят се основно от метан, който се среща на Земята като природен газ, но на спътника са с примес на етан - друг въглеводород.
Настоящото изследване хвърля светлина върху относителния състав на метан и етан на тези повърхностни "води". Ако етанът се сравни със солта в солената вода на Земята, на Титан той се транспортира до известна степен от дъжд и реки и се отлага в морето, отбелязва изследователят. В резултат на това моретата съдържат повече етан от реките.
Изследването повдига завесата и над "неравността" на моретата, които са много гладки, с малко вълни, от порядъка на милиметър. Вълните в речните устия са малко по-високи - с няколко милиметра, което предполага, че на тези места има течения, а също и приливни ефекти.
Изследването се основава на данни от четири прелитания над Титан. По време на тях сондата "Касини" излъчва радарен сигнал, чиято вълна, отразена от повърхността на течните пространства, достига до антените на космическа комуникационна станция в Австралия.
Защо проучването на тази информация отнема толкова време? Съвсем прозаичното обяснение е, че сондата е предоставила толкова голямо количество данни, че все още не всички от тях са обработени. Нещо повече - те са твърде сложни за обработване, допълва Бонфоа.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)