Започват Горещниците – какво не се прави през тези дни

През 2024-а наистина се очертава това да бъдат дните с най-високи температури. На места в страната термометрите ще достигнат до и над 40 градуса на сянка.

Разминаването с астрономическите горещници, които са на 28, 29 и 30 юли, идва заради преминаването към Юлианския календар, който с времето се отдалечава от Григорианския заради повечето високосни години в него.

Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България.

Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария.

В българската културна традиция каква ще бъде годината се вещае по определени дни. Така каква ще е зимата се гадае според Горещниците.

В традиционните народни представи на българите за най-горещи през годината се приемат трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита – 15 юли, св. мъченица Юлия – 16 юли, и св. великомъченица Марина – 17 юли, наречени Горещници.

В селата из Стара планина от Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане” на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия.

През трите дни девойките събират съчки и влачат стебла от тиква, с пожелание „да се събират и влачат ергените по тях”. Момите наливат прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и „ергените така ще се въртят около тях”.

От тази вода дават на момците да пият – за да ги обикнат. Привечер девойките взимат хурките си и отиват на седянка. Докато запридат хурките си изричат магически заклинания. Една мома пита: „Какво предеш?” Отговорът е: „Запридам ергените от горната махала до долната”. Вечерта девойките слагат мокър конец в комина, „за да съхнат момците по тях, както съхне конецът“.

Друг път забождат хурките си в мравуняк „за да пъплят момците след тях, както пъплят мравките.

Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали, че отбелязването на горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не трябва да се ходи на нива и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече хляб - за опазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището.

На третия ден чрез специален обред се пали един общ нов огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-много от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън.

По тези три дни се гадае и какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен - предвещава студ и виелици.

Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.