Сребреница. 29 години от ужаса в сърцето на Европа и два месеца от (почти) резила за България

И, ако се замислиш – коренът и на двата проблема е един и същ. Москва.

Когато „интернационалистите“ като гошо тарабата, коларов и червенков са подарявали Македония на Тито и Югославия, по същото време е започвала и другата спомената вълнà – съветизирането на България.

След това… след това – знаете.

Тук можещите и знаещите са били напред и нагоре, след това слагачите и доносниците са били напред и нагоре.

Крайната цел – все една и съща: навеждането в услуга на руския империализъм.

Да благодарим на Лъчезара Стоева, че ни спести тоя срам!

Но знаем и друго – че България е горда страна с велико минало и заслужава да бъде на правилната страна на историята.

Тогава ние от ПП-ДБ поискахме Главчев да обясни в Парламента какво е наложило внезапната промяна в българската позиция, само час преди гласуването?

В отговора се преповтаря тезата му за някакви „работни варианти“, като тотално се премълчават отговорите на следните изключително важни въпроси:

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Има нещо иронично в това съветизирани и русофицирани българи да се подиграват на македонците, че са сърбизирани. Не казвам, че е добре македонците да са сърбизирани; просто казвам, че оценявам иронията.

Няма как да си го представим и няма как да знаем лично, но има спомени, записани спомени на тогавашни съвременници, които разкриват колко различни са били българите от тези – днешните. В есетата си Георги Марков описва как култът към личността например никога не е виреел по тези, нашите, земи. Култът към личността слязъл от самолета заедно с георги димитров.

Затова към днешна дата – когато уж сме свободни от империята на злото – е особено обидно, но и проблемно някой да ни тика обратно в мъртвешката прегръдка. Прегръдката, от която едновременно лъха на лягане пред сърбите и смърди на обслужване на руски интереси.

Кому беше нужно България – страна-вносител на резолюцията за геноцида в Сребреница – да бъде унизявана да гласува „въздържал се“? Не го гласува, само защото постоянният представител на България в ООН Лъчезара Стоева отказа да се преклони пред натиска, който ѝ е бил оказван.

Обясненията после, че – видите ли, това не бил финален вариант на документа (с който ѝ се казваше да гласува „въздържал се“), бяха унизителни и смехотворни. Напипването на верен път или т.нар. брейнсторминг не се прави с официални документи; и децата го знаят това. А измъкването от „ситуации“ с лъжене и мазане… толкова сме го изучили това, че точно нас, българите, да ни имат за вчерашни сополанковци… не са познали.

Знаем, че България е пълна с хора, които или не четат история, или четат съветската ѝ версия – редактирана по мазетата на есесерския агитпроп и кгб; затова и разбираме откъде се заражда у същите тия тази коленопреклонна любов към русия; или идеята, че сърбите са им приятели, че сме някак си „еднакви“, и че трябва да сме с тях – забравили всички техни ножове в гърба.

„Днес, 11-ти юли, светът почита жертвите на геноцида в Сребреница. Преди 29 години, в босненския анклав сръбските сили, командвани от генералите Ратко Младич и Радован Караджич, избиват за няколко дни над 9000 души. Това военно престъпление е най-голямото клане на цивилни в Европа след Втората световна война. Денят бе определен от Общото събрание на ООН на 23 май т.г., като България беше съавтор на резолюцията.

Тогава, ако си спомняте, стана голям скандал, защото се разбра, че служебният премиер Главчев е изпратил указания до българския представител в ООН посланик Лъчезара Стоева, с които без никаква мотивация ѝ поставя условие да гласува “въздържал се” за резолюцията, при това само час преди самото гласуване. В отговор на общественото недоволство, от Министерски съвет тогава излязоха със позиция - “От пресцентъра уточняват, че динамиката при осъществяване на дипломатическата служба и формирането на позиция е свързана с множество „работни“ варианти, които непрекъснато еволюират в процеса на формиране на националната позиция на страната ни.“

Защото позицията на България де факто е формирана преди 30 години, и нямаше никакво основание да се ревизира от този служебен кабинет и от този съвършено неадекватен министър-председател. Тогава Главчев се скри, в последния работен ден на 49-тото НС, но ние обещахме да продължим да търсим отговора. И ето какво получихме писмено от премиера, линкът е в коментар.

- Какво е наложило внезапната промяна в българската позиция, само час преди гласуването?
- След като поддържа тезата за няколко варианта, и че инструкцията му да се гласува „въздържал се“ не е била финалната, то къде е грамата с финалната инструкция за гласуване „за“?
- и най-важният въпрос - с кого у нас е имал договорка сръбският президент Вучич?

Както знаем, Вучич официално призна своето разочарование, че се е бил договорил с някого в България да гласуваме “въздържал се”, и до пет минути преди заседанието е бил убеден, че това ще се случи. Той е бил договорил с някого България да не подкрепим резолюцията – с кой? Някой, който е действал в ущърб на българските национални интереси, в услуга на чужди интереси – тези на Сърбия, която е враждебна на България, ЕС и НАТО държава.

И тук трябва ясно да подчертаем, че „евро-атлантическият“ премиер Главчев, бивш народен представител от „евроатлантическата“ партия Герб, мотивира искането си със същите аргументи, които използват и противниците на резолюцията – Сърбия и Русия, и действа именно в услуга на тези две неприятелски държави. Опитът да се инструктира нашият посланик да гласува “въздържал се” е отстъпление от отдавна приетата българска позиция, което, както изрази опасения и посланик Стоева, явно е постигнато под чужд натиск.

Подкрепата днес, в 2024г. от страна на България за крайните тези на Белград, отричащи доказан геноцид и оправдаващи сръбски военнопрестъпници, е сериозен удар по имиджа на България като демократична, европейска и НАТО-вска държава. При нормални обстоятелства, ние щяхме да поискаме оставката на министър-председателя за толкова сериозно провинение“.