Орел, рак и щука ли? Не, много по-зле е положението

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

И разделението продължава с пълна сила. Удобно им е.

Срещу кого би излязъл сега един протест? Кой протестира срещу служебен кабинет?

В тази среда все се чака някакъв заветен „спасител“, който да дойде отнякъде си и да спаси. Кого? Как?

Всяко нещо се използва за разделение.

Всяко. Дори новини, които би следвало да обединяват хората – като нарязаното момиче Дебора. Веднага се появиха тролове провокатори, които да пуснат червеите на съмнението в главите на читателите на дадени сайтове. Разделение.

Докато накрая не прекипи общественото недоволство и не избие в масовото подкрепяне на една или друг политическа сила – понякога в правилна посока, понякога – трагикомично.

Колкото и да се правят на политически противници, различните имена на партиите им не ги правят добри политици, а само добри актьори.

Но всеки път – кратко и безсмислено.

Но това е на върха. Проблемът тук – обратно на поговорката за рибата, дето се вмирисва откъм главата – тръгва отдолу. От масата към управляващия елит. Защото в по-голямата си част този елит произхожда от масата. Тука е така.

Орел, рак и щука… е прекалено меко казано.

От страната, която дава помощ за Украйна, се карат помежду си, че този и онзи не е дал достатъчно; от другата – пропутинската страна – се лаят помежду си, че не са достатъчно правоверни путинисти.

Още веднъж ще цитираме Шоу: „Напредък е невъзможен без промяна. И онези, които не са способни да променят мисленето си, не могат да променят нищо“.

С този ентусиазъм свършва всичко, защото – както казахме съвсем в началото – орел, рак и щука ли? Не, много по-зле е положението.

Та… Орел, рак и щука ли? Не, много по-зле е положението. Но е удобно за статуквото и ще продължи.

Хора, които не заклеймяват корупцията, а търсят цял живот начин да се облажат от нея. Те са се добрали до това да бъдат „политици“. Довчера са викали „съсипàха я тая държава“, а днес с пълни шепи грабят от общата каца с мед.

Ще се наложи да цитираме Джордж Бърнард Шоу: „Демокрацията не може да се издигне по-високо от нивото на този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели“.

____________________

Няма как реформи да се случат от хора, учили в Москва – как да държат властта и да не я пускат. Няма как да се случат и от техните шофьори, готвачи, охранители и други доверени хора. Нито от доверените хора на доверените хора, които са били част от масата и са се добрали до „позицията“ довереник. Те всички са там заради себе си и общата им власт, която гледат да не изпуснат.

Орел, рак и щука ли? Не, много по-зле е положението. Тук е трудно да се напредне, защото осем от десет човека виждат посоката „напред“ под различен ъгъл. И дърпат колата в различна посока. Няма да се заблуждаваме – това води до застой, до безвремие, оскотяване и никакви реформи. Никаквите реформи задълбочават кризата и оскотяването. Кръгът се затваря.

А това е добре дошло за „рибарите“, дето ловят в „мътни води“. Те са си нагласили нещата достатъчно добре, където са оставили следи от незаконната си дейност, са оставили „наши хора“ да им ги прикриват. И последното, от което имат нужда, е реформа.

В държавата имаме религиозни малцинства, чиито представители са расисти. Имаме етнически малцинства, чиито представители са хомофоби. Имаме сексуални малцинства, чиито представители са расисти. Дори малцинствата са фрагментирани и разпокъсани от омрази помежду им. Опитай се да им помогнеш… Опитай се да ги обединиш зад кауза… зад единна платформа…

Всеки има различно виждане. Например едни се надяват „спасителят“ да забрани на „обратните“ да имат граждански права. Други се надяват точно на обратното. Едни и същи хора, които – да речем например – мразят кремъл, се оказват разделени от това, че едната мразеща кремъл група иска еднакви права за всички, втората мразеща кремъл група иска малцинствата да бъдат потиснати. Не забравяйте – не всеки, който е антикомунист, е демократ; има много фашисти, маскирани в тези групи.

За една смъртоносна болест – ковид… човек би предположил, че това ще събере дори абсолютни противници – общият голям враг. Но не. Напротив. Раздели хората още повече. И пак чрез разделението, посято от троловете, които са просто още една бойна единица от армията на разделителите „политици“.

И затова никой не може да управлява самостоятелно. А онова, което партиите от старoто статукво правят, е да се обиждат помежду си колкото се може повече, за да не им се наложи да направят коалиция. Театър за пред избирателите, които трябва да разберат, че се „мразят толкова силно“, че не могат да се обединяват. И, разбира се, избирателите са ДЛЪЖНИ и те да се мразят.

Ние живеем в страна, в която наследниците на болшевишките „прогресивни сили“ от леви интернационалисти станаха десни националисти и от „прогресивни сили“ станаха консерватори; но забележете… БЕЗ да променят мисленето и идеологията си. Хората, които боготворяха Сталин, сега се пишат православни християни и ПАК боготворят Сталин. И не виждат проблем в това. Което значи, че всичко е просто даване на фалшиви имена на едно най-обикновено почитане на диктатурата и империализма на руската държава. Фалшивите имена бяха „социализъм“ и „работнически“, сега са „традиционен“ и „християнски“. Центърът на любовта им пак е кремъл. Просто обединението на силите им отново е под (друг, но все така) фалшив флаг.

Същото важи и за проруските групи в България. Едни от тях искат леви политики, други искат крайнодесни, националистически политики. Трети искат хардлайнерска позиция, четвърт пък искат ОЩЕ ПО-хардлайнерска позиция. Едни искат просто да помогнат на русия и путин, други искат да станат губерния или 16-а република. Има разлики. И се джафкат помежду си.

Така безвремието си стои, няма реформи, управлението е служебно и силно партийно зависимо, лидерите управляват чрез проксита, като дори не им се налага да носят отговорност за заповедите, които са дали на служебните проксита. Имат достатъчно власт да не позволят реформа в службите и съда, за да не ги „пипнат“ тях. И са достатъчно на завет, за да не ги бутат хората с протести.