Зърнопроизводители от Пловдивско се жалват от слаба реколта от пшеница, въпреки доброто ѝ качество, спад на изкупните цени и невъзможност за покриване на разходите. Отчитат негативните климатични промени и засушаването, което се отразява на добивите.
Изнасяме като за световно
БГ зърно спечели търг в Тунис
Тази година заради по-топлото време жътвата на есенниците стартира по-рано в цялата страна. По данни на Министерството на земеделието и храните към 27 юни, средният добив от пшеницата е 557 кг/дка, което е с 3,9% повече от миналата година. В Тракийската низина обаче ситуацията е различна.
"Добре изглеждаше пшеницата, но като вкарахме комбайните, и се оказа едно голямо разочарование. Добивите са плачевно ниски, жънем около 300-350 кг, тук-там някоя нивичка пусне 400 кг, но това е много голяма рядкост. Миналата година добивите се движиха между 400 и 500 кг", коментира Светослав Русалов, зърнопроизводител от с. Труд, цитиран от "Марица". Той пресмята, че при производствени разходи около 200 лв./дка при текуща цена 33 ст./кг, това означава, че добивът трябва да е 600 кг, а сега при 350 кг той ще е на загуба.
От Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив съобщиха, че по предварителни данни на стопани от региона прогнозният среден добив за пшеницата е 442 кг/дка, а на ечемика - 404 кг/дка. За реколта 2024-та в областта са засети 510 610 дка с пшеница, а с ечемик - 54 355 дка. През пролетта са подхранени 98,2% от площите с пшеница, а почти 95% са третирани с хербициди.
При откриването на жътвената кампания в Пловдивско през юни земеделският министър Георги Тахов съобщи, че над 6 млн. тона е очакваната реколта от пшеница за 2024 г. По предварителни данни прогнозното производство ще бъде между 6,1 и 6,3 млн. тона за пшеницата и над 800 хил. тона за ечемика. В складовете за съхранение на зърно в страната има свободен обем от около 80%, така че няма да има притеснения по прибирането и складирането на новата реколта.
От МЗХ отчитат, че с напредването на жътвата на есенниците към 26 юни 2024 г. средните изкупни цени на хлебната и фуражната пшеница за страната се понижават съответно с 6,2% и 3,6% на седмична база, а тази на ечемика - с 9,5%. При царевицата също се наблюдава намаление, но слабо изразено - с 1,2%, докато цената на слънчогледа нараства с 0,7%. На годишна база основните зърнени култури са поевтинели с между 11,1% (фуражна пшеница) и 18,8% (царевица), а слънчогледът е поскъпнал с 5,3%.
Не е новина, че от България ударно се изнася пшеница. По данни на МЗХ общо експортираното количество пшеница от началото на месец юли 2023 г. до месец януари 2024 г. възлиза на 4053 хил. тона - около два пъти над нивото отпреди една година. Водещи дестинации са Индонезия, Испания и Алжир, следвани от Южна Корея, Тайланд, Гърция, Египет и др. И докато в България експортът-импортът на пшеница върви с пълна пара, Турция наложи забрана за внос на пшеница от 21 юни до средата на октомври тази година. Целта е турските фермери да бъдат защитени от по-ниски цени и други негативни ефекти по време на новата реколта.
Родната пшеница се котира добре на международните борси. Преди дни службата за зърнените култури (ODC) на Тунис е закупила на международен търг планираните 100 хил. тона мека пшеница и 50 хил. тона твърда с произволен произход, съобщи електронното издание АПК-Информ, цитирано от sinor.bg. Безспорен победител при меката пшеница е компанията Buildcom с 2 партиди по 25 хил. тона българско зърно, съответно за 244,77 и 247,77 долара за тон.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)