Четин Казак: Няма друг лидер освен Ахмед Доган

"Няма друг Лидер освен Ахмед Доган", това написа във фейсбук политикът и съпредседател на ДПС от декември 2015 г. до април 2016 г. Четин Казак:

Оттогава до днес ДПС имаше няколко председатели:

- Лютви Местан;

- триумвират от трима съпредседатели - Мустафа Карадайъ, Рушен Риза и моя милост (за 4 месеца);

- Мустафа Карадайъ;

- и сега отново двама съпредседатели - Делян Пеевски и д-р Джевдет Чакъров.

Този некъс вече списък е показателен за едно: председателите на партията са преходни. Те идват и си отиват. Но идеалите и каузата на ДПС са непреходни, както и неговият Лидер!

През годините членовете и симпатизантите на ДПС го сравняваха с различни съкровени неща: кауза, кръвна група, живот, съдба, религия ...

Един от петте стълба на Исляма е символ веруюто, наречено Шехадет. Шехадетът е засвидетелстване на вярата в единния Бог (Аллах) и в пророчествата на Мохамед, и е необходимо и достатъчно условие за приемането на ислямската религия.

Шехадетът започва със следните думи: "Няма друг бог освен Аллах..."

По същият начин всички истински и верни членове, симпатизанти и избиратели на ДПС изповядваме следното символ верую:

"Няма друг Лидер освен Ахмед Доган".

Докато е жив, д-р Ахмед Доган е и ще бъде Лидерът на Движението за права и свободи.

Останалото е суета на суетите и гонене на вятъра.

Четин Казак, съпредседател на ДПС (декември 2015 г. - април 2016 г.)

През пролетта на далечната 1990 г., в родния ми гр. Търговище, след един от първите предизборни митинги във връзка с предстоящите избори за Велико народно събрание на наскоро учредената партия "Движение за права и свободи" , под едно дърво за пръв път се запознах с лидера на партията д-р Ахмед Доган. Още тогава интуитивно разбрах, че съдбата ми ще се обвърже неразривно с каузата и идеалите, които този човек въплъти в най - успешния политически проект на нова, демократична България - ДПС.

Тази кауза и тези идеали още тогава увлякоха стотици хиляди български граждани, преимуществено принадлежащи към турската и мюсюлманската общност в страната. В тях те съзряха лек за пресните рани от току-що приключилия т.нар. "възродителен процес" и надежда за равноправен и достоен живот в своята Родина. Оттогава изминаха 34 години. През целия този период ДПС премина през много етапи и изпитания, през времена на подеми и сривове. Беше балансьор в парламента, беше коалиционен партньор в две успешни управления на страната, през които България постигна най - важните си външнополитически приоритети - членство в НАТО и ЕС. За съжаление след това преживяхме и един дълъг период на политическа изолация, дължаща се на съзнателното стигматизиране и остракиране на ДПС от страна на другите политически сили - ревнуващи и завиждащи му заради неговата непоклатимост, постоянство и стабилност като фактор в българската политика. ДПС през тези години преживя и много вътрешни сътресения - напуснаха го редица знакови (най - често според тях самите) фигури като Адем Кенан, Мехмед Ходжа, Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал, Лютви Местан

. Направиха се няколко неуспешни опита да бъде свалено ДПС от пиедестала на своята непоклатимост чрез създаване на негови алтернативи - ПДП, НДПС, Коалиция на розата, НПСД, ДОСТ. Естествено никоя от тези партии, въпреки че временно откъсваха жива плът от тялото на ДПС, не успя да го унищожи, нито да заеме неговото място в сърцата на традиционните му и верни избиратели.

Преживяхме и промени в ръководството на партията. В началото на 2013 г. основателят на ДПС и негов неизменен председател д-р Ахмед Доган реши да се оттегли от активната политика, предавайки председателския пост на Лютви Местан. Но заради неоспоримата си роля на истинския партиен лидер, Националната конференция на ДПС създаде в Устава на партията фигурата на Почетния председател, който олицетворява и изразява непреходните ценности и стратегическите цели на партията.