Нали си говорихме за отклоняването на вниманието, та…

…

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Вчера нали си говорихме за отклоняването на вниманието, та…

Знаете ли какво правят по време на родео, когато бикът нарани яздещия го? Тоест, какво правят, когато стане напечено на арената?

Изкарват клоуните, които хем разсейват бика, хем разсейват публиката.

_________________

„Самоизмислилата се като транспортен експерт, но всъщност социален педагог Диана Русинова - Мехмедали, явно се е държала безобразно в предаването на Сашо Диков. След записа на интервюто, госпожата е заплашила със съд и адвокати, ако записът се излъчи. Самозабравата на тази самоизмислица е очаквана.

А на впечатлените от нейните непрекъснати медийни изяви да поясня, че нито "Европейският център за транспортни политики" е някаква европейска институция, нито пак нейната "Агенция за транспортни проучвания и прогнози" е държавна институция. Просто госпожата създава НПО-та с гръмки и институционални имена, за да заблуждава публиката и да си придава важност. Същата причина, поради която се облича с дрехи, силно напомнящи полицейски униформи с надпис transport policies, или две букви разлика от транспортна полиция на английски. Радиостанцията пък е направо сърцераздирателна...“

Мен обаче друго ме вълнува - е ли възможно да съществува бизнес модел, в който пищиш публично за известни проблеми, но после внезапно млъкваш, когато съответната община ти възложи съвсем случайно различни обществени поръчки? Нищо не казвам, просто питам.

Но да се върна на Русинова-Мехмедали - госпожата знае ПОНЕ от 2020 г., че Столична община няма действащ Генерален план за организация на движението. Колко пъти обаче тя атакуваше Фандъкова по този въпрос? Колко организации на движението от времето на ГЕРБ обжалваше? Колко пъти участваше в и създаваше многомесечни медийни истерии?

А следващите редове са мозъчна дъвка за размисъл по линия на шумното говорене за трескàта в нечие око и гредата в нечие друго. А частта с подвеждащите имена на НПО-та и дрехите, напомнящи униформи – не знам защо – но ме накара да си мисля за думите „такси копърка“…

Докато гледате настрани, накъдето ви дърпат погледа, опитайте се да си спомните, че паралелно с цирковете си се случват и съвсем реални процеси в тази държава. И отделете минута-две да помислите защо някои са така гръмогласни за грешки, които те самите са правили преди.

Знаете, че се случват какви ли не неща в държавата. Един-два преврата, опити за слугинаж на чужда държава, опити за дундуркане на нефелни политически бебета, убиец рецидивист уби жена при положение, че срещу него са подавани, подавани, подавани сигнали, арестуван и пускан, мега трафикант се прибра без МВР да разбере как, поредното гласуване на кабинет се случва, а то е най-малко политическо и най-малко „за държавата“, и най-много за овладяване на свои и чужди партии и спасяване на политическия живот на няколко човека.

От много време се говори за кабинет, проекто-кабинет, гласуване, последствия, но ето – дори и днес четем из онлайн паралелната вселена какво най-много вълнува електоралната единица. Не е нищо от изброеното по-горе, ако се чудите. Най-лошото е, че въпросната единица е приучена вече да комуникира само с отделни думи, без глаголи дори. Тоест, опорките в най-чист вид. Патриарха, Кеша, парапетите, пиците на кристали и т.н.