Крайната десница във Франция води на първия тур на предсрочните парламентарни избори

"Националният сбор", "Нов народен фронт" и коалицията "Заедно" са формациите, които ще си оспорват втория тур на 7 юли, смятат анализаторите.

Французите гласуваха масово на ключов първи тур от предсрочните парламентарни избори. Те бяха свикани от президента Макрон, който на 9 юни разпусна парламента след като загуби от крайнодясната формация "Национален сбор" на изборите за Европарламент.

Викторин Нана, избирател в Париж: "Хората ще разберат, че дори чужденците работят във Франция и си плащат данъците във Франция. Аз съм от африкански произход, не плащам данъци в Африка, а във Франция. Така че оставете ме да работя спокойно и да живея спокойно."

Всички проучвания даваха преднина за крайнодесния "Национален сбор", който спечели евроизборите на 9 юни. Лидерът на формацията от 2022 година - 28-годишният Жордан Бардела, вече заяви, че би станал министър-председател, ако партията му спечели абсолютно мнозинство от 289 депутати. Много гласоподаватели са решени да блокират възхода му.

Лилиа Амрауи, избирател в Париж: "Казвам си, че хората не са толкова глупави да гласуват за "Националния сбор", защото последствията от властта на крайнодесни ще са ужасни.Не може да повтаряме грашките от миналото."

Натали, избирател в Париж: "Имаме нужда от промяна и затова отиваме да гласуваме."

Националният сбор на Марин льо Пен вече не призовава за излизането на Франция от евросъюза, но остава евроскептична и антиимигрантска партия. В случай на победа крайнодесните обещават например ограничения или отмяна на социални помощи за чужденците.

Последен в предпочитанията на французите беше центристкият алианс "Заедно" около партията на президента Макрон "Ренесанс".

Представителите ѝ са разделени по въпроса кой би бил премиер в случай на победа - шефът на крайнолявата "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон, първият секретар на социалистите Оливие Фор, бившият евродепутат Манюел Бомпар или Лоран Берже, бивш ръководител на умерен профсъюз.

Според наблюдателите, стратегията на президента " Или аз или хаос" не е проработила добре сред французите. 35-годишният Габриел Атал стана най-младият следвоенен премиер на Франция, когато Макрон го назначи през януари. Реформите на президентското мнозинство ще бъдат под въпрос, ако крайондесните спечелят властта.

Срещу крайнодесните е новосформирана широка лява коалиция от еколози, социалисти и комунисти, към чиито редици се присъедини и бившият президент Франсоа Оланд. "Нов народен фронт" е вдъхновен от Народния фронт, дошъл на власт през 1936 година и въвел платените отпуски за работниците и 40-часовата работна седмица. В проучванията левицата заемаше второ място, информира БНТ.