"Маркет линкс": Най-много хора искат предсрочни избори

Повече хора предпочитат предсрочни избори, отколкото някакъв вариант за правителство. Така излиза от проучване на социолозите от "Маркет линкс", поръчано от bTV.

Съвсем малко по-добре стоят нещата със служебното правителство. 15 на сто от анкетираните му имат доверие. Отново мнозинството (51 процента) обаче не му доверява. Това означава, че е налице недоверие към властта като цяло.

23 на сто желаят нови избори наесен. Всеки един възможен вариант за кабинет събира по-малко подкрепа от анкетираните. Най-много - 20 процента, фаворизират политико-експертен кабинет, подкрепен основно от ГЕРБ, ДПС и други формации. Според 16 на сто трябва да се състави кабинет на националното спасение с максимално широка партийна подкрепа. Едва 8 на сто предпочитат правителство на малцинството на ГЕРБ, разчитащо на подкрепа от различни формации. Най-ниско се класира вариантът за нов кабинет на ГЕРБ и ПП-ДБ - само 7 процента го харесват.

Най-малко перспективата за нови избори допада на симпатизантите на ГЕРБ - 4 на сто от тях са съгласни да ходят отново до избирателните секции. При поддръжниците на ДПС делът им е 10 процента, а при ИТН - 20 процента. Желащите избори се увеличават при БСП (26%), ПП-ДБ (32%), "Възраждане" (47%) и "Величие" (59%). Проучването на нагласите на избирателите показва, че при избори наесен няма да има разместване сред политическите сили и парламентът би останал със същия състав.

Роля за тази ситуация изиграва и предизборната кампания. Цели 73 процента заявяват, че кампанията не ги е насърчила да гласуват. 51 на сто смятат, че политиците използват неуместен език, а 56 на сто считат, че кампанията трябваше да завърши с лидерски дебат, какъвто не се проведе.

С катастрофално ниско доверие започва работата си новоизбраното 50-о Народно събрание. Едва 9 процента от българите имат доверие на новия парламент. 68 процента не харесват избраниците си в парламента – което горе-долу отговаря на дела на негласуващите граждани.

Социологът Добромир Живков, който представи изследването, посочи, че крайно високото ниво на недоверие се обуславя с това, че няма изглед за стабилна политическа перспектива в следващите месеци. Проблем създава и политическият език – например, това, че непрекъснато се говори за пазаруване на политици във връзка със съставянето на мнозинство.