Министър Найден Тодоров: Има много пари за култура

Една от програмите му е свързана с Националния фонд „Култура“ (НФК), който отскоро има нов изпълнителен директор – Диана Димитрова.

СНИМКА НА СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

ОБЛЕКЧЕНИ УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ

ПЪРВИТЕ 25 МИЛИОНА

ШЕСТТЕ ПРОГРАМИ

НФК Е В ОСНОВАТА НА КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ

ПОВЕЧЕ ЩАТНИ БРОЙКИ ЗА МК, НФК И НИНКН

Той съобщи че водените срещи НФК дела са трицифрено число.

„Работещите в НФК са общо 11 човека. Това включва директора. Когато махнем задължителната администрация, остават петима експерти, които да се грижат за тези стотици проекти годишно. Ами, трудно е“, каза Найден Тодоров.

Края на лятото НФК трябва да представи индикативната програма за следващата година, което ще бъде за първи път толкова рано, каза министърът на културата.

Има много пари за култура, каза министър Найден Тодоров, след като обяви, че до 2026 година трябва да бъдат усвоени над 95 милиона лева по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

„Имаше известни проблеми с тази програма. Фонд „Култура“ работи по „Проект 42“, който е изключително важен за развитието на културата в България. Важен е в няколко направления. От една страна, подпомага създаването на културен продукт. От друга страна, подпомага разпространението му. От трета страна, подпомага развитието на културните политики на общините. Това са шест програми към този проект, които са свързани с тези три цели“, каза Тодоров.

„За голямо съжаление, поради поредица от събития, през миналата и тази година, първите две програми са стартирали по един сравнително грешен начин, поради което ние получихме указания от Европейската комисия (ЕК) да рестартираме първите две от тези шест програми. Ето защо ние рестартираме първите две програми“, каза министърът.

Той обясни защо тези програми са важни за българската култура: „От една страна, толкова средства за българската култура извън държавния сектор, досега не са били предвиждани. Всъщност, ПВУ ни дава една невероятна възможност да подпомогнем, макар и еднократно сектора, което за нас обаче дава съвсем друга възможност, за която никога не сме говорили. Искаме да направим снимка на ситуацията в България, какви са възможностите, ако нямаме финансови ограничения, какво могат организаторите, какво могат общините. Да видим кой какво може да направи, за да знаем за в бъдеще къде да насочим нашите усилия“.

„Проблемът е, че през последните 30 години, ние, по някакъв начин, сме се затворили в себе си. Всеки се опитва да се спасява на парче. Реално, за културна политика, особено в независимия сектор, не може да се говори. За обща централна политика и как да се развиват общините, също не може да се говори. Тоест, нашата идея в момента да използваме ПВУ, за да се отворим към Европа и към света, благодарение на тези шест програми, които са в „Проект 42“ от ПВУ“, каза министър Тодоров.

„Цялата сума за тези две години, която би следвало да бъде използвана за културния сектор, е малко над 95 милиона лева, от които малко над 78 милиона са европейски средства. Първите две програми бяха стартирани с фалстарт. В момента ние ги рестартираме с три големи промени в тях. Тези промени са следните. В условията за кандидатстване досега се изискваше минимум три години задължителна дейност на кандидатстващите организации. Според новите условия задължителната дейност е една година. Според заложените преди това условия бяха забранени каквито и да било международни партньорства. С това рестартиране, ние разрешаваме международните партньорства. Защо? Защото смятаме, че не става дума дори дали да бъдат разрешени или забранени. Напротив, те са за предпочитане да се случват. Ние не можем отново да се капсулираме в себе си и да правим всичко сами за себе си“, каза министърът на културата.

По думите му третата голяма промяна според изискването на програмата, така както е била стартирана, е трябвало да има 20% самофинансиране и 80% финансиране по съответната програма. Променяме условията според препоръките на ЕК и съфинансирането ще бъде 10%, каза министърът.

Тоест, ние стартираме програмите по плана с една единствена цел – да направим възможност за повече хора, за повече организации да могат да кандидатстват и да се възползват от средствата, които ПВУ предоставя за развитие на българската култура, обясни Найден Тодоров.

„В петък пускаме новите условия на обществено обсъждане и от 1 август стартира окончателно програмата в променения вид. Това са всъщност първите програми. Едната е за създаване на културен продукт и в тази програма има заложени 22 милиона и половина, а другата програма има 2,4 милиона. Общата стойност на тези две програми безвъзмездна субсидия, която е от Европейския съюз, е на стойност почти 25 милиона“, каза министърът, предава БТА.

„Моята основна цел и задача като директор на НФК е всъщност спасяването именно на този „Проект 42“. За съжаление, при отваряне на тези процедури са допуснати несъответствия. Комисията ги нарича несъответствия и, за да можем да спасим тези средства, и да могат те да влязат и да се използват от българските културни дейци, е необходимо да адаптираме условията според изискванията на ЕК и всъщност точно това ще направим. В момента се работи много интензивно по преработването на условията, така че при следващото отваряне на процедурите всичко да е наред“, отбеляза Диана Димитрова.

По думите й другата основна цел е средствата да се разпределят прозрачно и да се спазват правила. „Всички са наясно, че когато става въпрос за европейски средства, се спазва много стриктно законодателство и е от изключително значение всичко това да се случва съобразно изискванията“, каза тя.

Той обясни, че по индикаторите за „Проект 42“ се изисква по програмата за създаване да има 188 кандидати, а по програмата за селекция и разпространение – 15. Към настоящия момент по едната програма са 143, по другата – 6 кандидата, което според Найден Тодоров отново показва, че пуснатите през миналата година условия са били прекалено тежки за повечето от българската културни организации.

Министър Тодоров разясни какво представляват шестте програми към „Проект 42“. Първата е за разпространение на културен продукт, втората - за създаване на културен продукт. Третата и четвъртата са за разпространение на съвременно европейско съдържание в България. Едната е за големите 28 областни центрове, а другата е за по малките общини.

Последните две програми от „Проект 42“ са свързани с общините – за развиването на културните им календари. Срокът за приключване на програмите е 2026 година. В рамките на целия проект НФК ще направи една образователна инициатива за обучение на хората, които трябва да създават не културните продукти, а културните календари.

„Надяваме се, че, когато всичко това приключи, когато „Проект 42“ приключи, ние ще имаме една съвсем различна среда в културата в България, която ще ни помогне да сме във всяко едно отношение по-конкурентоспособни на Европа. Аз непрекъснато повтарям тази дума конкурентоспособни. И всъщност това е основният проблем, с който и МК, и НФК са се сблъсквали през годините. Нашите културни организации са прекалено заети със собственото си оцеляване през последните години, за да могат да се развият като конкурентноспособни на европейския пазар“, отбеляза министърът.

„В рамките на малко повече от месец, в края на юли, очакваме да бъдат публикувани за обществено обсъждане условията за кандидатстване по проектите за общините. Първите дни на септември планираме да бъде отворен прием и за общините и общинските проекти за култура“, каза Диана Димитрова.

„НФК е една изключително подценявана през годините организация. Фактът е, че през последните години всеки път, когато се е говорило, включително и в медийното пространство за НФК, е било свързано с някакви скандали. Ние ще променим това, защото НФК е в основата на културата в България и това, което предстои да се случва занапред“, каза министър Тодоров.

„Към настоящия момент, през последните 20 и няколко години, всеки път, когато хората в България имат нужда от държавна подкрепа, за да се случи нещо в културата, те се обръщат към МК да искат пари. Това е една изключително сгрешена логика. МК не съществува, за да дава пари. МК съществува, за да прави културни политики, да създава условията да се развива културата, а НФК, и това ще се развива все повече във времето, е организацията, която финансово ще подпомага българската култура“, каза той.

„И вие ще видите как с всяка изминала година фондът ще придобива все по-голямо значение за развитието на всяка една културна организация в България. Без значение, дали говорим за независима, общинска или държавна организация. НФК е онова, на което всички ние ще разчитаме, за да погледнем и, в един момент назад, и да кажем: Ние се намираме на добро място и ние сме наистина в състояние да кажем, че сме равни на нашите колеги в другите страни“, каза Найден Тодоров.

Поради тази причина, в момента МК е направило заявки за увеличаване на броя на работещите на щат в трите основни институции, които се грижат за българската култура – МК, НФК, НФЦ и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). За четирите институции са поискани общо 43 нови щатни бройки.