Киселова обясни стъпките пред парламента за избор на нов председател

„Председателят на Народното събрание се избира с обикновено мнозинство, тоест – повече от половината гласове при наличие от кворум от участвалите в гласуването“, допълни тя.

По думите ѝ Конституцията не е предвидила специфично мнозинство за избор на председател.

„В изминалите повече от 30 години има различни практики, които са практикували отделните състави на Народното събрание. Имало е случаи, в които се издига един или повече кандидати. Поради тази причина е нормално да има балотаж между двамата кандидати, получили най-много действителни гласове при наличие на кворум. Всъщност поради това, че изборът е бил неуспешен, ще се наложи нов избор“, обясни доц. Киселова.

„Най-голямата по численост парламентарна група трябваше да проведе разговори, но само две парламентарни групи се отзоваха на предварителната покана. Позициите, от които се тръгваше, бяха много твърди. В действителност, когато парламентът е толкова фрагментиран и две парламентарни групи не са достатъчни, за да се вземе решение при обикновено мнозинство, то тогава трябва да се преосмисли начина, по който се поставят изходните позиции на партиите. И явно или преговорният екип, или кандидатът трябва да бъдат сменени“, каза Киселова.

Първото заседание ще приключи тогава, когато има избрани председател и зам.-председатели. Усилията да се каже, че е достатъчно най-възрастният да е наличен в пленарна зала, за да е конституирано Народното събрание е некоректно. Конституцията е предвидила няколко стъпки, които трябва да бъдат извършени, за да считаме, че новоизбраното НС е годно да работи. Това са клетва на мнозинството от народните представители, трябва повече от половината да са в залата, за да има наличие на кворум и да могат да се взимат решения. Това заяви пред БТВ преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.