"Не просто инвеститори, а общност": „Исторически парк“ - там, където се роди "Величие"

„Изкупил съм парцели, когато бяха на ниска цена. Имам над 4000 декара УПИ, които съм ги купил на ниските цени“, обясни той.

„Решението да дойда да живея тук е от 2019 г. Аз виждам потенциал в това нещо и съм решил да се включа с някаква сума в „Исторически парк“. Те се купуват дялове. Като всяко едно АД. Проектът не разпределя печалби. Защото той е стартов етап. Смятам, че за такъв проект изисква малко повече време. Не съм търсил печалби, не мисля, че толкова бързо може да стартира една толкова огромна машина“, казва Ивайло Иванов.

„Родом от София съм. И преди две години се преместих със семейството си в Неофит Рилски“, казва Александра Бешевлиева.

„Тук дойдох заради средата, тук се запознах с моя мъж. Моят съпруг. Той пък е дошъл тук от София. Но не сме се познавали преди. Тук се запознаваме, тук се влюбваме, тук правим дете“, обясни Кристина Капитанова.

„Тук ми се отразява добре, защото си има хора, които са подобни на нас“, споделя Марина Иванова.

Има ли някаква идеология, която обединява хората тук?

Кой е собственик на всички тези къщи?

Снимка: бТВ

Ивелин Михайлов е движещата сила на проекта за село Неофит Рилски.

Инвестициите, които се случват в селото? Кой плаща за това нещо?

Лабораторията на тяхната идеология е доскоро обезлюдено варненско село. Там е люлката на „Величие“. През последните около 5 години стотици хора от цялата страна и чужбина им се доверяват не просто с гласа си, а и с парите си, бъдещето си ... и ги последват в село Неофит Рилски.

Мащабите на строителството в Неофит Рилски са впечатляващи и трудно могат да се оценят на по-малко от стотици милиони евро. Откъде идват тези пари?

Народна република България?

Ние имаме 4 деца. Тук в това село, и в община Ветрино намираме нещата, които търсим.

Опитваме да научим как точно се финансират проектите в Неофит Рилски.

От Марина научаваме защо българите, които не харесват Европа, живеят там: „И те бягат, защото другите държави са уредени, като се обадиш в полицията, ще се получи справедливост. Те не бягат, защото не обичат българското.“

Първите редове на красивото луксозно издание за Създателя четем за тежкото му детство, свързано с баща насилник, изоставяне и бедност, както и политическите му възгледи:„В детските ми години страната се управляваше от комунистическата партия и НРБ беше силна държава. Улиците и тротоарите бяха чисти, младите уважаваха възрастните. Тогава със съжаление мислех, че Господ ме е създал във време, когато всичко е уредено и аз няма какво да направя за страната си. България беше толкова силна, че смятах за невъзможно това да се промени. Но моето време все пак дойде.“

Различни хора, различни инвеститори. Тези къщи могат да бъдат осъществени като се съберат няколко такива хора като нас и обединят малкото капитали, които имат. Вид инвестиция.

Там всичко е свързано с миналото, а как си представяте бъдещето?

Това е причината да се преместим тук. Тук дойдохме няколко пъти преди да вземем решение да се преместим. Има хора, които са тук да дават и да работят. Всяка събота и неделя се организират доброволчески акции. Хора, които правят и дават за общото. Тук имаме достъп до чиста храна и нормални взаимоотношения.

Аз бъдещето си го представям да летя в Космоса. Директно ви казвам.

Аз правя бизнес по учебник, аз мога да кажа, че съм един от най-добрите бизнесмени в България и в Европа. Аз съм принуден да се защитавам.

България, корени, традиции. Така виждат бъдещето си младите хора тук. Както и почти половината българи, живеещи в западна Европа, които миналата седмица гласуваха за „Величие“ и „Възраждане“. Те са млади, но са подозрителни към съвременната медицина.

В края на книгата за Създателя Ивелин Михайлов разказва за своя план как населението на България ще стане между 30 и 40 милиона. Разкрива каква ще е и неговата роля за бъдещето на България: „Хората имат нужда от водач, който да върви напред и когото да следват. Ако в даден момент се появи някой по-добър, с удоволствие ще отстъпя мястото.“

Добрата организация. Питайте най-големите фирми в България за колко могат да го направят това нещо.

Имах си клиенти, аз правя къщата, продавам, инвестирам печалбата в „Исторически парк“.

Инвеститори в „Исторически парк“ са и семейство Ивайло и Марина Иванови. Той идва тук от София, а тя от Германия.

Искат справедливост като на Запад, но гласуват за партии, които отричат западните ценности. Пример за решен проблем, според семейство Иванови, е сигурността, за която се грижи охранителна фирма „Пазителите“. Също част от общността.

По селска улица, отляво има завършена антична къща, отдясно средновековна в строеж и стигаме до две чисто нови възрожденски къщи, където живее Александра Бешелиева и семейството ѝ. Тя е IT специалист от София. Посреща ни, докато децата ѝ имат урок по руски вкъщи.

Пощата в Неофит Рилски била стара сграда от времето на социализма, но вече е средновековна. Кръчмата. Била стар селски хоремаг. Вече е възрожденска. Тук останките от реалността и сивотата на социализма се заменят с фантазии и възстановки от Възраждането, Античността и Средновековието. Колко красива да е историята се решава днес. Култ и убежище в миналото, в което можеш да фантазираш за величие.

Там е събрана първата представителна извадка на електората на „Величие“. Селото е известно с мега проекта „Исторически парк“. Но още по-впечатляваща от парка е общността млади хора, преселили се да живеят тук. Да създават семейства и деца. Те са не просто жители, а инвеститори и общност, пише бТВ.

Те се определят като родолюбци, но се готвят за времето, когато, според думите им, половината свят ще говори руски.

Това няма как да се върне в днешно време, всеки един човек, който си го мисли, е наивен. В комунизма гладни не сме оставали никога, по времето на Прехода ние сме оставали без нищо какво да ядем. Баба веднъж дойде, една жена ѝ беше дала два буркана свинска мас. С два буркана свинска мас и два хляба. И съм спал винаги на студено. И съм нямал дрехи, с които да изляза и се е налагало всеки ден да се бия заради престъпността навън. Нулева престъпност преди, нулева...