Защо Западът не се страхува от ядрения шантаж на Путин?

Заплахите на Путин и реакцията на Запада

Принуда за възстановяване на границите

Хибридни заплахи от страна на Кремъл

Означава ли това, че заплахите на Кремъл не трябва да се приемат сериозно? И могат ли действията на НАТО да провокират световна война, която мнозина смятат за почти неизбежна след пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна?

Това обаче не означава, че Западът трябва да спре да действа. Стратегията за оказване на натиск върху противник, който разбира само от сила, е най-правилната. Още повече, че всяка промяна в стратегията открива нови възможности.

Президентът на САЩ Джо Байдън оценява като "малко вероятна" възможността страната му и нейните съюзници от НАТО да бъдат въвлечени в пряка война с Кремъл, тъй като са позволили на украинската армия да използва западни далекобойни оръжия на руска територия. Германия не желае да коментира сериозно и неотдавнашното откровено изнудване от страна на Владимир Путин, който отново заговори, че не трябва да принуждават Русия да използва ядрено оръжие.

В действителност Кремъл все пак трябва да бъде приеман сериозно. Москва води война в Европа, най-голямата след края на Втората световна война. Русия е майстор на хибридните заплахи, като атакува Запада в Централна Африка и Персийския залив с помощта на различни "пълномощници" и "зелени човечета".

Владимир Путин може да направи всичко това, за разлика от използването на ядрена бомба на този етап от войната. И точно тези заплахи властите на западните държави наистина трябва да оценят като сериозни, като най-накрая убедят населението на своите страни, че войната с Русия не се намира в някакво далечно бъдеще, а вече се води. Няма значение дали те искат или не - важното е, че Путин действа именно по този начин.

Володимир Зеленски "обикаля света, опитвайки се да въвлече колкото се може повече страни във война, довеждайки конвенционалния конфликт на Русия с Украйна до глобална ядрена война", повтарят руските пропагандисти, като се започне от Владислав Сурков, явните и скритите съюзници на Путин на Запад като унгарския премиер Виктор Орбан и накрая обикновените граждани на западните страни, които нито искат, нито са готови да воюват. Путин подхранва тези страсти като открито заплашва да използва атомна бомба и спекулира с гъстотата на населението в европейските страни в контекста на евентуален ядрен удар, както и като припомня ядрената доктрина на Русия, която позволява превантивното използване на такива оръжия в случай на заплаха за суверенитета на страната.

Във Франция, близо до летище, е арестуван вероятен руски боец от Донбас със самоделна бомба. Полша провежда една след друга операции за арестуване на руски диверсанти с паспорти от различни държави. Една след друга западните разузнавателни служби предупреждават за заплахата от руски саботажи. И накрая, Кремъл флиртува с терористи като Хамас, афганистанските талибани или йеменските хути - и изрично заплашва, че ще им доставя оръжие.

Дали това е десант в Москва или удар по Кремъл? Може би, но Западът нито ще го направи сам, нито ще позволи на Украйна да предприеме такива стъпки сега, както ясно заяви Джо Байдън. И ако това е така, възможно ли е заплахите на Русия да бъдат просто отхвърлени?

Независимо дали руските власти го искат, или не, това прави претендирания от тях суверенитет не само над Донецка или Запорожка област в Украйна, но дори и над Крим, относителен и предмет на преговори. Това означава, че не е трудно да се предвиди следващата неизбежна стъпка: предложение към Кремъл да предложи обсъждане на възможността за връщане на откраднатите територии в замяна на неприкосновеността на международно признатите територии на Русия в рамките на мирните преговори.

Решението на западните държави да позволят на Украйна да нанася удари по самолети и военни съоръжения на "местна" руска територия има и друга, не толкова очевидна последица. По този начин Съединените щати, Германия и други съюзници от НАТО принуждават Владимир Путин да признае, че все още има територии и, което е по-важно, граници с различен статут - безусловни и относителни.

Тези заплахи обаче имат толкова по-лош ефект върху западните и украинските политици, колкото по-често се повтарят. Приемете сериозно нашия президент, руските дипломати почти се молят, но усилията им изглеждат напразни. Тук действа една проста логика: ако Русия не използва ядрени оръжия, когато можеше да обърне хода на войната, и не ги използва, след като Украйна започна да нанася удари по Крим и Черноморския флот, къде е "червената линия", която наистина не би оставила на Путин избор?