Ноу-хау може да спре кражбите в земеделието, ама политиците не го искат! Защо, бе?

Засега не виждам индикация за преодоляването на пороците в цялост в нашата икономика – продължава да се работи на парче, запушват се пробойни, но се отварят други, дават се пари на порции и се обещават права и привилегии на онези производители, които спорадично се вдигат на протести. Потушава се общественото напрежение, където възникне и така си я караме вече над 30 години. А аз, както казват моите приятели, съм като един Дон Кихот и се боря с вятърни мелници. Но не мога да публично да не споделям своята визия за развитие на селското ни стопанство. Тя е плод на знания и опит, натрупани през над 40-годишната ми дейност в земеделския отрасъл. Какво? Да я държа за себе си ли? Затова споделям, не спирам да говоря, те чуват, но не правят нищо.
Вече съм склонен наистина да вярвам, че не я приемат, защото тя не допуска кражби. Ако политиците ни имат нещо по-добро от нея, което да доведе до спиране на кражбите и увеличаване на българската продукция, то нека да го покажат и приложат.
Няма такова нещо.
Сега системата е направена така, че да издържаме едни хора в министерството, които нищо не разбират от земеделие, ама могат да пишат проекти и този порочен кръг от години се върти в една посока - невярната.
Твърдя убедено, че аграрна реформа може и трябва да се направи. Моето ноу- хау, което съм сигурен, че ни трябва, обаче явно плаши хората от властта, има един „недостатък”, че, ако се приложи, никой няма да може да краде. И затова вече близо две петилетки отлежава в прашни чекмеджета. А същевременно българите ядем скъпи, пластмасови плодове и зеленчуци и сме най-болната нация в Европа”.