Ноу-хау може да спре кражбите в земеделието, ама политиците не го искат! Защо, бе?

Засега не виждам индикация за преодоляването на пороците в цялост в нашата икономика – продължава да се работи на парче, запушват се пробойни, но се отварят други, дават се пари на порции и се обещават права и привилегии на онези производители, които спорадично се вдигат на протести. Потушава се общественото напрежение, където възникне и така си я караме вече над 30 години. А аз, както казват моите приятели, съм като един Дон Кихот и се боря с вятърни мелници. Но не мога да публично да не споделям своята визия за развитие на селското ни стопанство. Тя е плод на знания и опит, натрупани през над 40-годишната ми дейност в земеделския отрасъл. Какво? Да я държа за себе си ли? Затова споделям, не спирам да говоря, те чуват, но не правят нищо.
Вече съм склонен наистина да вярвам, че не я приемат, защото тя не допуска кражби. Ако политиците ни имат нещо по-добро от нея, което да доведе до спиране на кражбите и увеличаване на българската продукция, то нека да го покажат и приложат.
Няма такова нещо.
Сега системата е направена така, че да издържаме едни хора в министерството, които нищо не разбират от земеделие, ама могат да пишат проекти и този порочен кръг от години се върти в една посока - невярната.
Твърдя убедено, че аграрна реформа може и трябва да се направи. Моето ноу- хау, което съм сигурен, че ни трябва, обаче явно плаши хората от властта, има един „недостатък”, че, ако се приложи, никой няма да може да краде. И затова вече близо две петилетки отлежава в прашни чекмеджета. А същевременно българите ядем скъпи, пластмасови плодове и зеленчуци и сме най-болната нация в Европа”.

Около 3 млрд. на година общо от еврофондове и от националния ни бюджет потъват сякаш като вода в пясъците на родното земеделие. Като пресметнете 17 години назад, откакто членуваме в ЕС, ще се хванете за главата от равносметката - колко много пари са дадени за продоволствието ни, което дума да няма е най-важният елемент за националната ни сигурност. Да де, ама защо тогава до производителите стигат някакви жълти стотинки на фона на тези милиарди? Защо ядем пластмасовите безвкусни плодове и зеленчуци, внос от къде ли не? И какви за Бога са тези създадени през тези години над 200 НПО-та, аграрни най-разнообразни асоциации, от които каква полза има, освен да усвояват едни пари по едни програми и проекти?!

Аз не знам. Но знам, че години наред един съвестен земеделски производител и агроконсултант с над 40 години стаж на полето - Красимир Кумчев, не е спрял да коментира, в т.ч. и пред медиите, за проблемите в земеделския сектор. Особено за безконтролните кражби от т.нар."схемаджии". Неотдавна Краси Кумчев беше принуден да изкорени дългогодишните си ябълкови насаждания в Пловдивско, заради недалновидната аграрна политика в този сектор, която НЕ Е направена в полза на родните производители. Той веднага започна да отглежда зеленчуци, заедно със синовете си. Така е, когато човек е трудолюбив, е за цял живот. Ако е мързелив, също. Мързеливците обаче си правят схеми как да точат пари от всякъде и направо обезкостиха държавата в годините назад и продължават. Защото

Припомням всичко това и няма да спра да го правя,

Съвестните, почтените хора, които си изкарват парите с труд обаче искат и един от тях е Краси Кумчев, който казва:

заради ниските страсти на шарлатаните в земеделието, в политиката, в институциите, и така ще я оставим за децата и внуците си. Ако не се спрат веднъж завинаги кранчетата за далаверите в селското стопанство. Методиката на Красимир Кумчев предлага точно това и дано се явят родолюбци и патриоти, които да се опрат на нея, да се доверят на хората, които произвеждат, които знаят кога се копае и кога се сади. Баста вече с порочните тертипи партиите да си пробутват пластмасовите протежета, които приличат досущ на пластмасовите зеленчуци и плодове, които ни осигуряват за трапезата.