Радан Кънев и Волгин се дърлят по линия на “евроатлантически” и “кремълски” опорки: как да бъде постигнат мирът?

Война или мир? Или по-точно - с кой подход да бъде постигнат мирът, завладя разговора на кандидатите за евродепутатати Радан Кънев (ПП-ДБ) и Петър Волгин ("Възраждане") в ефира на bTV.

Той също иска силен Европейски съюз, но пътя към него, през неговата призма, са силни национални държави, които да го формират, а не да са “подчинен слуга на САЩ”

Исторически ретроспекции и гледни точки бяха използвани от двамата като двигател на дебата.

“В по-широк контекст, това показва, че нещата, свързани с външната политика на България, не се решават тук. В случая е поискала Сърбия, утре може да е Австрия. Вижда се тотална несамостоятелност на българското държавно управление. Всичко като решения трябва да се взима в София. Попадаме в безумна и абсурдна на практика ситуация. Една държава трябва да има една външна политика, без значение кой управлява! В Гърция добре го показаха точно по казуса “Македония”. Там си имаше една външна политика. При нас от това постоянно “люшкане” напред-назад, наляво-надясно се стига дотам, че “пльосваме” по средата в нищото. В България се държат като слуги и изпълняват поръчки, които дори понякога не са поискани”, коментира Петър Волгин.

“Липсва каквото и да е обяснение от премиера Димитър Главчев, който е и министър на външните работи, за това по каква причина се налага да отправи призив към постоянния ни представител в ООН България да гласува с “въздържал се” Резолюцията за геноцида в Сребреница. Имало ли е демарш (дипломатическо изявление на правителството или дипломатическите органи на една държава към правителството на друга държава) от страна на Сърбия? Трябва да разберем кой е обещавал нещо на Александър Вучич”, категоричен е Радан Кънев.

"Има завоевателна война, която Русия води срещу Украйна на украинска територия. Не е въпросът дали Европа или НАТО ще влезе във война, а дали ще помагаме на жертвата да се отбранява в борбата си за независимост. Това е въпрос, който е поставян през 1938 г. пред европейските лидери, тогава са казали, че ще зарежат Чехословакия, че влиза в границите на Третия райх. Днес т.нар. “миротворци” казват същото: да има някакъв мир, при който Русия да получи своето", добави той.

Кандидатите за евродепутати коментираха и най-актуалната тема за скандалния опит на Главчев да "услужи" на сръбския президент Александър Вучич за резолюцията на ООН за Сребреница. По този казус, противоположностите им успяха някак си да се преплетат в обща гледна точка.

В антитеза на казаното от Волгин, Радан Кънев му отвърна: "Украйна се отделя от Съветския съюз с референдум, включително и Крим. Избрала е демократично поредица от президенти. Украинците обичат да си ги свалят. От избраните им президенти един-единствен откровено е проруски - Виктор Янукович. Бе свален с всенароден протест, оръжието беше насочено срещу протестиращите, те дадоха много жертви на Майдана".

Историческата препратка не се понрави на Волгин. "Приказката с агресора и жертвата толкова се изтърка! Не мисля, че човек с поне средно ниво на интелигентност би се вързал на нещо такова. Войната не започна през февруари 2022 г., дори не и през февруари 2014 г., когато в Киев беше извършен преврат. Това не беше началото. То беше още в началото на 90-те години, когато Украйна със задружните сили на колективния Запад беше систематично превръщана в анти-Русия. Украйна има само такъв смисъл за Запада", опонира му той.