Град Кобург се сбогува с цар Фердинанд

„На добър път към дома, царю Фердинанд“. Така пресслужбата на Кобург отрази тържествената прощална църковна служба, с която жителите на града се простиха с именития си съгражданин.

„Радвам се, че днес, толкова много години след смъртта му, се изпълнява неговото голямо желание и тленните му останки намират своя път към България. Днес ние още веднъж благодарим за всичко, което цар Фердинанд I направи за Кобург, пожелаваме му благополучно последно пътуване до родината му и постоянно място за почивка в неговата втора родина България, в любимия му дворец „Врана“ в София", каза кметът Доминик Зауертайг (от Социалдемократическата партия на Германия).

Българският цар Фердинанд I се завръща в родината си след 76 години. След смъртта му в изгнание в Кобург през 1948 г. сега е изпълнено желанието му да бъде погребан в българска земя. С тържествена служба в Кобург бившият цар е почетен, преди тленните му останки да бъдат пренесени в София.

Посланик Григор Порожанов благодари на жителите на Кобург за това, че са съхранили ковчега в продължение на 76 години. Управителят на църквата проф. д-р Хелмут Коло каза с мъка, че цар Фердинанд ще липсва на Кобург и на църквата „Свети Августин“, но винаги ще присъства в Кобург чрез добрите си дела. „Винаги ще почитаме паметта му“, каза Коло.

През 1942 г. той е обявен за почетен гражданин на Кобург. Въпреки че тази чест идва от националсоциалистическата партия, цар Фердинанд се противопоставя на нацистите. Като заклет католик и редовен посетител на църквата „Свети Августин“ той поддържа близки отношения с членовете на еврейската общност в Кобург. Дълго време се съпротивлява да бъде обявен за почетен гражданин и не приема званието лично. Удостоверението за назначаването му е доставено в дома му.

Цар Фердинанд не само живее в Кобург в продължение на 30 години, но се чувства и свързан с града и прави много за него. Така например той спасява придворната детска градина, спонсорира богато Природонаучния музей, подкрепя изграждането на новото Търговско училище и от средата на 20-те години на ХХ век прави ежегодни дарения за бедните в града.