Над милион българи не работят при дефицит на кадри - защо?

Недостигът на работна сила вече традиционно е сред най-големите проблеми на бизнеса, поради което се увеличава и натискът за повишение на заплатите.

Друга група от над 133 хиляди души не са икономически активни поради “заболяване или нетрудоспособност”. При това тази група се увеличава с близо 8% за последните две години, напук на общата тенденция за намаление на неактивните лица.

Необходими са и фокусирани усилия за решаване на проблемите с детските градини и ясли, грижите за възрастни и болни хора и активиране и интегриране на пазара на труда на хората с увреждания.

Бизнесът активно търси желаещите да работят с подходяща квалификация и успява да ги стимулира към икономическа активност чрез по-добро заплащане. Тук фокусът на политиката трябва да бъде към програми за обучение и преквалификация на обезкуражените и безработните, за да могат да придобият подходяща квалификация и да се реализират в растящите сектори на икономиката.

Все пак да започнем с добрата новина – дългосрочно броят на неактивните намалява устойчиво. Преди 20 години имахме над 2,1 милиона неактивни, или около два пъти повече от сега. Тоест за две десетилетия спадът е с повече от милион. Само за последните 2 г. намалението на неактивните е с над 80 хиляди души. Данните за последните две години са напълно сравними, тъй като използват статистиката след преброяването на населението, пише "24 часа".

По-големият проблем обаче е с тези, които не желаят да работят. Това са над 900 хиляди души, повечето от които нито работят, нито учат. Тъй като статистиката за неактивните лица включва възрастовите групи между 15 и 64 години, тя обхваща и младежите в гимназиален и университетски етап на обучение - това са около 431 хиляди души, които в момента учат и затова не работят. Положително е, че тази група расте през последните 2 г., и то значително, с над 30 хиляди души - т.е. повече млади хора са включени в образователната система.

Три големи групи лица нито учат, нито желаят да работят. Най-голямата наброява близо четвърт милион души, които не работят заради “лични или семейни причини”. В много случаи тези лични или семейни причини са свързани с отглеждане на малки деца или грижа за възрастни и болни хора. Това не е учудващо предвид факта, че в София и други големи градове няма достатъчно детски градини, да не говорим за ясли. Така много майки или баби остават години наред извън работната сила поради липса на достатъчно места в детските градини и ясли (неслучайно жените преобладават сред неактивните лица). Тук решението очевидно е построяване на нови ясли и детски градини, така че родителите да могат да се включат пълноценно на пазара на труда.

Данните на статистиката са показателни – при висшистите заетостта е близо 91%, докато при хората с начално или основно образование е едва около 30%. Т.е. висшето образование вдига процента на заетост тройно. Заплатите на висшистите също са доста по-високи, почти два и половина пъти над тези на хората с ниско образование. Така че отново пазарът на труда дава правилните стимули за повишаване на образованието и това е една насока, в която трябва да се работи по-активно. Защото висшето образование е един от най-сигурните начини за постигане на висока заетост и избягване на бедност – например ромите като цяло страдат от висока бедност, но бедност практически няма при ромите висшисти.

Не на последно място, имаме над 110 хиляди лица под 64 години, които не работят заради пенсиониране. Този проблем намалява значително през последните години (спад с 26% за две години) най-вече заради активността на бизнеса да привлича млади пенсионери на пазара на труда или да ги стимулира да останат по-дълго на пазара на труда след навършване на пенсионна възраст. Но все пак има нужда от сериозно преразглеждане на ранното пенсиониране и особено схемите за пенсиониране преди навършен стаж и възраст.

Неслучайно средната брутна заплата в страната надмина устойчиво 2000 лв., а в някои сектори и в София - дори 3000 лв. В същото време националната статистика отчита близо един милион неактивни на възраст между 15 и 64 години. Според най-новите данни от миналата седмица бройката е точно 1 милион 37 хиляди и 800 души.