Минималната заплата от 2025 г. трябва да бъде 1080 лв., каза пред журналисти Любослав Костов, главен икономист на КНСБ. Костов участва в конференция „Европейската директива за минималната работна заплата: Възможности пред синдикатите в България“, организирана от индустриалните федерации на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ, съвместно с IndustriALL.
Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, каза, че преди половин година са дали предложенията си и очакват отговор от изпълнителната власт. Трябва да търсим икономическа ефективност, но и социална справедливост, а след транспонирането на тази директива синдикатите ще станат по-силни и ще имат повече инструменти за въздействие, добави той. Минималната заплата трябва да се приближава към издръжката за живота, за да могат хората да си платят данъците и осигуровките, да посрещнат основните си нужда от храна. Основният ни спор с бизнеса е този интервал какъв да бъде като процент, като сега е фиксиран да е половината от средната работна заплата. Кацарчев също изрази песимизъм, че директивата ще бъде транспонирана в законодателството ни до 15 ноември.
Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, посочи, че работят в условия на сериозна политическа нестабилност, което винаги се отразява на резултата на работата на синдикатите. По думите му в България вече е направена първата стъпка по имплементиране на директивата и законово е въведен начинът, по който се определя минималната работна заплата. Трудно е да се очаква особено сближаване по темата, тъй като нашата цел е размерът на минималната работна заплата да е възможно по-висок, а на бизнеса е коренно противоположна, каза още Манолов.
Държавата трябва да има план какво ще направи, за да повиши обхвата с колективни договори до 80%, както е записано в директивата, добави Костов. По думите му там, където има колективни трудови договори, минималната работна заплата е по-висока с 14% в сравнение с местата, на които липсва колективен трудов договор и социалните неравенства намаляват. Бизнесът отказва да говори за заплати за издръжка и за него не е важно каква е формулата, а формулата да води до нисък резултат, каза Костов в отговор на въпрос дали бизнесът ще се съгласи да повиши минималната заплата с 15 на сто.
Костов изрази надежда за напредване в процеса на договаряне между синдикатите и Министерството на труда и социалната политика относно транспониране на текстовете на Европейската директива за минималната работна. По думите му крайният срок за транспониране е 15 ноември и вероятно срокът няма да бъде спазен. В отговор на въпрос дали тази сума би била адекватна, Костов припомни, че според анализ на синдиката необходимата сума за живот на един работещ е 1450 лв. Новият размер на минималната работна заплата няма да води до адекватност, но ще приближи съотношението към сумата, която ние изчисляваме, добави той. Директивата би ни дала рамка и механизъм, върху които да стъпим, каза още Костов и припомни, че от КНСБ предлагат да има различни минимални заплати спрямо образователната степен.
Ненко Салчев, ръководител на отдел „Трудово право и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика, каза, че директивата ще започне да се прилага след транспонирането ѝ и в министерството очакват предложенията и на социалните партньори. Делът на лицата, обхванати от колективното трудово договаряне в периода 2011- 2023 г., се е повишил с 14,2%, като към 31 декември 2023 г. има 193 сключени колективни трудови договора в индустрията, обхващащи 118 хиляди души. Само в около една трета от колективните трудови договори изобщо се договаря минимална работна заплата, посочи той. Има различни механизми, по които се договаря минималната работна заплата, като преобладаващият механизъм е договаряне на твърда сума. В по-малко от 20% минималната работна заплата в КТД е уговорена като коефициент от минималната работна заплата в страната, което означава автоматично повишаване. Само в един случай е уговорена минимална работна заплата като коефициент от минималната работна заплата в бранша, предаде бТА.
На 1 септември министърът на труда и социалната политика трябва да определи минималната работна заплата за следващата година, каза още той и припомни, че близо 2200 лв. е средната заплата за първото тримесечие на тази година. По думите му предложението за бъдещата минимална работна заплата е за 15,7% ръст.
Там, където има колективно договаряне, минималната работна заплата е много по-висока, като средната договорена минимална работна заплата е била 1185 лв., когато минималната работна заплата за страната беше 780 лв., добави Салчев. Най-често срещаната договорена минимална заплата е малко над 1400 лв., а най-високата - 1560 лв., посочи още Салчев.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)