Брюксел дава приоритет за саниране първо на сградите с най-лоши енергийни показатели

Други важни разпоредни по директивата са свързани с разработването на национални планове за саниране на сгради по образец и които ще са част от цикъла на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

От нея стана ясно, че тези два прага се изчисляват от всяка държава членка, която определя максималния праг за енергийна ефективност, така че 16% от националния жилищен фонд трябва да е над този праг до 2030г, и съответно 26% д0 2033г.

Участие в събитието взеха и представители на държавните институции и на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект".

"Както знаете новата Директива за енергийните характертики на сградите (ДЕХС) бе приета от Съвета на ЕС. Форумът има за цел да отвори широка дискусия с участието на всички заинтересовани страни за прилагането на европейската сградна политика на национално ниво". Това каза председателят на Българска асоциация за изолации в строителството инж. Йордан Николов по време на конференция на тема "Обновената директива за енергийни характеристики на сградите - възможности и предизвикателства". Конференцията се провежда в рамките на проект EPBD.wise. В нея участие взе Силвия Резеши от Главна дирекция "Енергетика" в Европейската комисия.

Държавите членки трябва да създадат база данни за енергийните характеристики на сградите и веднъж годишно да прехвърлят данните към Обсерваторията на сградния фонд на ЕС. Те трябва да гарантират, че собствениците, наемателите и управителите на сгради могат да имат пряк и безплатен достъп до данните за техните сградни инсталации.

Експертът от ЕК засегна и темата за сградите с нулеви емисии и посочи, че това е надграждане на съществуващия стандарт на сгради с близко до нулево енергийно потребление. "Той засяга всички нови сгради построени от 2030 г. Потреблението на енергия на тези сгради трябва да отговаря на максимален праг определен от държавите членки", каза Резеши и посочи, че новите цели са от сгради с близко до нулево енергийно потребление да строим вече сгради с нулеви емисии. Сградите с нулеви емисии стават нивото, което трябва да бъде достигнато чрез дълбоко обновяване от 2030 г. и Визията за сградния фонд през 2050 година.

Надграждат се и разпоредбите за устойчива мобилност по отношение на предварително окабеляване и инфраструктура за полагане на кабели за зарядни точки в нови сгради и при основен ремонт, изисквания за брой зарядни точки в нови сгради и в големи съществуващи нежилищни сгради, какти и премахване на регулаторните пречки за инсталирането на зарядни точки; осигуряването на паркоместа за велосипеди.

По думите ѝ сградният фонд в ЕС представлява 24 милиарда м2 площ и около 74% е жилищна. Около 186 милиона жилищни единици се обитават постоянно. "Годишно само 11% от съществуващите сгради се подлагат на някакво ново на обновяване. Средният годишен процент на енергийно обновяване е около 1%", каза тя. От презентацията ѝ стана ясно, че 85% от съществуващите сгради в ЕС са построени преди 2000 година. "Освен това 75% от сградите не са енергийно ефективни. Още по-лошото е, че 85% ще бъдат енергийно неефективни през 2050 година. А сградният фонд е един от най-големите потребители на енергия в ЕС, отговорен за повече от една трета от свързаните с енергията емисии на ЕС", изтъкна експертът, цитиран от dir.

По отношение на сертификатите за енергийни характеристики на сградите, целта на подсилените мерки е да направят тези сертификати по ясни и надежджни за крайния потребител и финансовите институции. Въвеждат се стандарти от А до G (сгради с най-лоши показатели).

Резеши изтъкна и няколко неща, които е важно да се знаят за ДЕХС, а именно, че документът не вменява задължения за саниране на собствениците на жилищата, фокусира се върху сградите с най-лоши показатели и не налага дата за преустановяването на нови котли с изкопаеми горива, но държавите членки трябва да премахнат субсидиите за котли на изкопаеми горива до 2040 г.

Силвия Резеши изтъкна, че ДЕХС е разделена на четири основни стълба: саниране, декарбонизация, поддържащи мерки, модернизация и системна интеграция. Тя обясни, че новите минимални стандарти за енергийните характеристики на сградите заложени в директивата предвиждат ускоряване на темповете за саниране при сградите с най-лоши характеристики, а крайният срок за транспонирането й в законодателството ни е 29 май 2026 г.

Що се отнася до жилищните сгради, според Силвия Резеши, всяка държава трябва да изготви Национална крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд в съотвестствие с Национална пътна карта и цели за 2030 г., 2040 г. , 2050 г. "Идеята е че тази крива се изразява в намаление на средното потребление на първична енергия изразено в киловат час на кв. метър на година на целия жилищен фонд и на тази база се определя броя жилищни сгради, които трябва да се санират годишни", обясни тя. Резеши отбеляза, че държавите трябва да гарантират, че най-малко 55% от средното намаление на потребление на първична енергия трябва да се постигне чрез саниране на 43%-те процента сгради с най-лоши характеристики, като идеята е да се даде приоритет на сградите с най-лоши енергийни характеристики.