Психологът Моника Балаян за визията на рапъра "Немо": Свободата ни е дадена от Бог, кои сме ние, че да критикуваме?

"Има и друг нюанс. По принцип хората нямат нищо против децата им да гледат филми и анимации с лоши и добри герои, тогава защо театралниченето на участниците в "Евровизия" се приема толкова скандално? Това е реакция на външния вид, без да се обсъжда кой как пее, каква е музиката, повечето реагират повърхностно. Една напълно неестествена реакция, с която очевидно се търси повод да се плюе по ЕС преди европейските избори", на мнение е психологът.

"Повечето коментари показват, че авторите им не са свикнали с такава визия, но същевременно, ако гледат филми, ако са на театър и там има подобни персонажи, с дяволи, с голи, полуголи, това ще го приемат за нормално. Изведнъж с "Евровизия" става болезнено. За мен тази остра реакция е много странна. Това са изпълнители, които се превъплъщават в измислени герои и искат да правят някакво впечатление, искат да е многоцветно, ярко, "Евровизия" винаги е била такава – там е смело, открито, дръзко. Това привлича вниманието", добави тя.

Фактът, че възниква такава бурна реакция срещу победителя на "Евровизия", показва, че от една страна, вървят промени в обществата и в някои има доста сериозно неприемане на малцинства. Нежелание светът да бъде подреден по определен начин в сравнение с това както някой си го представя. От друга, това е пълна липса на толерантност. Същевременно има и друга гледна точка – защо възниква скандал за визията и ориентацията на един човек, когато "Евровизия" е конкурс за музика. Това са много лични неща и е странно да се стига до подобно обсъждане. Това коментира в интервю за "24 часа" психологът Моника Балаян.

Тя добави, че такива хора е имало и в Елада, в Римската империя и като цяло - във всички епохи. "Ако искаме всички да са еднакви, светът няма да е същият. Всеки има право да е такъв, какъвто е, стига да не вреди и да не посяга на свободата на другите. Всяко друго обсъждане за външния вид е грубо навлизане в личното пространство и мисля, че не е коректно през този век. Свободата ни е дадена от Бог, кои сме ние, че да критикуваме тази свобода? Или да се потиска всичко, което не съответства на очакванията на повечето хора? След като има силна реакция на ниво подсъзнание и няма приемане в определени страни, това означава, че там все още не е преодолян този праг на толерантност. В миналото не са позволявали на цветнокожите да влизат в определени ресторанти, в определени училища, имало е дискриминация. Сега някои от тях печелят конкурси, други са световни звезди и никой не си помисля и да каже, че са различни. Обществото преодоля нетърпимостта към тях. В крайна сметка всеки има право да се облича както реши, да се изявява свободно, без да бъде притискан затова, че се отличава, защото няма вина затова. Представете си, ако някой каже, че всички които не са българи, няма да влизат в определени заведения. Това действително са реакции от каменния век. Същото е, когато някои пушачи искат и другите да пушат, и обратното – постоянно вървят спорове, защото всеки иска останалите да са като него. Или приемаш, че другите имат право да избират, или оставаме в неолита. Това е тяхно свещено право, защото им е даден живот, както и на теб, те също като теб искат признание, аплодисменти, да побеждават на конкурси, тогава кои сме ние, че да ги лишаваме от това право? Миналата година са спечелили, сега нямат право да спечелят? Що за логика? Те не пречат, не идват в дома ни, който не иска, да не ги гледа. Някой бил ли е заставен да стои пред телевизора и да гледа "Евровизия"? Но да се заклеймяват и оскърбяват хора за това, че се обличат в пола? Колко мъже в Шотландия го правят и тях какво да ги правим? Да ги бием, да ги критикуваме?", запита риторично психологът.