"В сектор "Обществени поръчки" за 2023 г. КЗК е образувала 1191 преписки за 12 месеца. Забележете, че от тях 1088 са по ЗОП, 102 по производства по ЗЗК и едно за концесия. От решенията на КЗК за ЗОП, само 38 са атакувани пред съда. Значи 38%, а останалите 60% се приемат като справедливи и законосъобразни, като отменените от ВАС наши актове оп ЗОП са около 4%", аргументира се професорът.
"Съвсем други са – инфлационни процеси, които не се борят с фиксирана надценка, процеси с геополитика, военни конфликти, доставки, внасяне на зърно, брашно от други пазари и др.", обясни представителят на КЗК.
В "Неделя 150" той бе попитан относно конкуренцията в болниците и здравеопазването.
За приетата фиксирана надценка на хляба той каза.
И обясни, че "цените на хранителните продукти се повишават не само в Европа, но и в целия свят".
И смята, че винаги зад защитата и говоренето по отношение на общия интерес, се прикриват конкретни бизнес интереси.
Проф. Киров съобщи, че 2 години за секторен анализ изглеждат дълъг период, но такива секторни анализи изискват събирането на огромно количество на информация и анализирането не е лесно, този срок е обичаен по отношение на олиото.
Според него увеличените на цените на хранителни стоки от първа необходимост - хляба, не се дължи на причини, свързани с търговията на дребно.
Това заяви в интервю пред БНР проф. Пламен Киров, член на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Той сподели, че може да има случаи, в които КЗК да не са били прави, да са допуснали грешка, но като цяло статистиката показва друго.
Той съобщи, че на сайта на КЗК са публикувани решенията за телекомите. Там са и мотивите от по 40 – 50 страници, с които КЗК разглежда пазарите и дяловете на играчите.
"Всъщност през 2023 г. са образувани още 3 производства, насочени и предмет проучване за картел и неоснователно завишаване на цените на яйца и млечни продукти и др. В момента те са на вниманието на комисията, като се сезира за картел и производствата не са приключили, надяваме се да ги приключим. Сега сме на ниво събиране на информация", обясни той.
"КЗК е постановила решение, което подлежи на съдебен контрол. В момента има две висящи производства в Административен съд – София град и ще приключат, дали съдът ще потвърди нашето решение или ще отмени. Ще изчакаме решението на съда", каза Киров.
"Този проблем не е нов, с него се занимаваше КЗК още 2019 г. и излезе със заключение. Това, което направи НС е предизборна агитация. Подчертавам, че ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията. Цените на 3 вида хляб ще бъдат ниски, но ще се предлагат други видове хляб, на които цената ще се вдигне. Интересно, е че други страни в Европа са прилагали ограничения на надценките, но в кратък период и ефектът е бил обратен."
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена, защото сме в предизборна кампания, но ще ги кажа след изборите, в продължение на повече от 6 години се упражняват върху КЗК.
"Изместваме центъра на проблема. В Конституцията се говори за здравеопазване, здравна грижа, а не за предоставяне на здрави услуги, разбира се те са свързани с търговска дейност. А тук става въпрос с опазване на здравето на хората. Здравето не може да бъде стока. Ние трябва да разберем, че гарантирането на здравна помощ, а не услуги, е задача на българското общество и българските политици. Здравеопазването не е търговска дейност и не би трябвало да бъде пазар на услуги", обясни Пламен Киров.
"Нещо, което ме потресе, присъствал съм на изслушвания в икономическа комисия в НС, е, че едни и същи хора не си направиха труда да прочетат Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и за концесиите. Особено ЗЗК! Те не искат да разберат, че КЗК не определя цените, не е ценови орган. Политическото говорене по отношение на КЗК минава границите на приличие, аз ги разбирам, те изграждат политическата си дейност, като търсят удобна мишена и използват КЗК за боксова круша", коментира проф. Киров.
"Причините не са свързани само с търговията, а с производството. Виждате политиката на ЕС в сферата, селскостопанските производители са в ъгъла, част от земята не трябва да се обработва, а да се остави за угар и в същото време се подписва споразумение със страните от Латинска Америка. А цялата политика трябва да насърчава производството. Ако в България не внасяме храни отвън, за 3 месеца ще настъпи глад. Сега внасяме 70% от храните, благодарение на една недалновидна политика в селското стопанство", коментира проф. Пламен Киров.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)