Николай Н.Нинов потегли към небесните селения…

Искрени съболезнования на семейството!

Поклонението пред тленните му останки ще бъде в петък, 10 май.

Мили мои приятели, не отлагайте...”.

Ники отнесе завинаги своите видения. Отложените срещи никога няма да се случат.

Скъпа Лидия Целова ....

Починал е нашият колега – журналистът, писателят Николай Н.Нинов, съобщиха вчера негови близки.

Ето какво написа друга наша уважавана колежка - Еми Барух в социалната мрежа:

Николай Н. Нинов е автор и на книгите „Повторени сънища“ (2015), „Времето гледа с десет очи“ (2017) „Намерени от чудесата“ (2019), "Видения от древността" (2022) и "Маршът на идолите" (2024) издадени от ИК „Сиела“.

Николай Н.Нинов е работил като главен редактор на сп. „Хай клуб“ и сп. Story, като заместник главен редактор на в. „1000 дни“ и в. „Стандарт“, отговорен редактор на в. „Неделен Стандарт“ и на сп. BusinessWeek България.

Носител на Годишната награда на СБЖ (1996).

„Николай Нинов - журналистът, който повярва на невъзможния вестникарски експеримент "1000 дни", преданият приятел, талантливият откривател на неоткриваеми места, пазителят на мълчаливата красота ... Ники!

Първата публицистична книга на Николай Н. Нинов „Лихва за лятото“ е през 1987 г. Четири години по-късно ИК „Ив. Вазов“ издава книгата му с документална проза „Девет мъжки драми“ (1991). „Без папийонка в Нощта на Сезарите“ (ИК „Янчев и сие“) е плод на срещите на Николай Н. Нинов с артистичния елит на Париж. Книгата излиза 1994, а допълненото издание „Френска връзка“ (2007) е дело на издателство „Рива“, издало и романа „Жиголо“ (2000) от същия автор.

Сред именитите събеседници на Николай Н. Нинов са писателите Ърскин Колдуел, Джеймс Олдридж, Еманюел Роблес, Сергей Михалков и Пиер Гамара; режисьорите Клод Соте, Ив Робер, Робер Осен и Феликс Фалк; актьорите Жан Маре, Даниел Дарийо, Жан-Луи Трентинян, Филип Ноаре, Жерар Депардийо, Клод Брасьор, Жан Рошфор, Фани Ардан и Пенелопе Крус; тв водешият Бернар Пиво; спортистите Еди Меркс, Йохан Кройф и Гари Линекер; певецът Чеслав Ниемен; хирурзите проф. Бернар Дьовошел (автор на първата трансплантация на лице в света през 2005 и на деветата през 2009) и проф. Лоран Лантиери (извършил третата и петата трансплантация на лице през 2007 и 2009 г.).