„Докато изкуственият интелект трансформира самото значение на думата работа и експериментите с гарантирания минимален доход се разпространяват, все пак традиционното възнаграждение остава ключовият фактор за удовлетворението на работещите. Но разликата между така наречения Златен милиард и останалите седем милиарда най-вероятно ще се задълбочи с по-интензивното въвеждане на AI“ , смята Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.
Изкуственият интелект – между заплаха и възможност
Не толкова доволни от заплатата
По-скоро доволни от работата
В Индия, Африка, Азия и Близкия изток, от друга страна, опасенията относно ИИ все още са налице, но повече хора са склонни да очакват с развитието на тази технология възможности.
В края на 2018 г. половината (49%) от световното население е било доволно от заплатата си, 29% не са били и 21% са били неутрални. Така нагласите и тук остават стабилни, въпреки годините на COVID, избухването на войни и икономическата несигурност по света.
В целия свят дяловете на отговорите „Не се запознат/а достатъчно с този въпрос“ са значителни – между 20 и 30%, което показва, че заплахата или възможността тепърва ще се дефинират.
Настоящите резултати показват също, че респондентите мъже са малко по-доволни от възнаграждението си от жените. По-младите хора също са малко по-доволни от заплатите си от по-възрастните поколения.
Повечето от работещите хора по света изглеждат по-скоро доволни от работата си (65%), а малцинство от 17% казват, че не са. Други 17% казват, че нито са доволни, нито са недоволни. Малък дял се колебае как да отговори.
Изследването „В края на годината“ на асоциацията „Галъп интернешънъл“ е традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 година. Изследването се прави всяка година оттогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света. Общо 46 138 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
У нас 63% от запитаните в изследване на „Галъп интернешънъл“ казват, че са удовлетворени от работата си, 12% твърдят, че не са удовлетворени, а 22% са някъде в средата. Това поставя страната ни близо до средното за света, но по-ниско от това, което е характерно за страните от Европейския съюз, се посочва в проучването.
В някои африкански страни например хората, които казват, че са доволни от работата си, са малцинство (31%), а тези, които не са доволни, са около половината от всички анкетирани. В Индия делът (49%) на тези, които са доволни от работата си, също е относително нисък в сравнение с останалия свят. Най-доволни от работата си са хората в Европа (както страни от ЕС, така и страни извън ЕС), САЩ, Западна Азия, но също и в Латинска Америка, където делът на хората, доволни от това, което правят, достига до 70%.
В световен мащаб две трети от работещите хора са доволни от работата си и около половината са удовлетворени от заплатите, които получават, са някои от резултатите от ново изследване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, което показва също, че тези нагласи са по-скоро стабилни през последните години.
Възрастта и полът обаче играят малка роля по отношение на удовлетворението от възнаграждението в сравнение с образованието и, разбира се, самия размер на доходите – които отново изглеждат доминиращ фактор за нагласите на запитаните, посочват социолозите.
И по този показател нагласите у нас са близки до средните за света – далеч от крайния негативизъм, регистриран в някои държави в Африка и Индия, но и без особен ентусиазъм. Отношението към заплащането у нас не се отклонява значително и от регистрираното средно за ЕС, отбелязват анализаторите.
И по този показател обаче регистрираното сега бележи относителен спад в сравнение с регистрираното в края на 2018 година. Тогава половината (50%) от българите са заявили, че са удовлетворени от заплатата си, 30% не са били доволни, а 20 на сто нито са били доволни, нито недоволни.
Изкуственият интелект (ИИ) буди притеснения, показва още проучването. Хората по света са объркани по отношение на новата технология – 31% виждат в нея повече възможности, но 38% очакват да донесе повече проблеми за света. Значителен дял от 24% в световен мащаб не се чувства достатъчно информиран, за да оцени ефектите на ИИ върху човечеството.
Има ясно изразено разделение между възгледите в страните от Севера/Запада и тези от Юга/Изтока. В САЩ, Канада и Европа тези, които очакват с новата технология да дойдат повече проблеми, достигат до половината от всички анкетирани, а тези, които виждат повече възможности, са около 20-25%. В Русия само 19% виждат повече възможности в ИИ. Страната се откроява и с най-голям дял интервюирани, които признават, че не знаят достатъчно, за да си съставят мнение, и други 17%, които изобщо не знаят как да отговорят.
Като цяло е очевидно, че страните, които са по-развити икономически, са малко по-загрижени за ефектите на изкуствения интелект за света. Останалият свят вижда по-скоро възможност, въпреки че страхът от новата технология е все още актуален, посочват експертите.
На въпроса какви са очакванията им за изкуствения интелект за света, по-младите хора са по-оптимистично настроени и виждат повече възможности в развитието му, по-възрастните поколения са по-притеснени. Повечето респонденти с по-високо образование също са малко по-оптимистични от тези с по-ниско образование, отбелязват анализаторите.
Обществата в по-богатите страни и региони показват значително по-високи дялове на лична удовлетвореност от заплатите. Големи страни като Индия и региони от Африка отново се открояват с най-малък дял на хората, доволни от заплащането си – между 20% и 30%. Западните общества (Европа – както страни от ЕС, така и страни извън ЕС), САЩ и отново Латинска Америка са на първо място по удовлетвореност от заплащането.
Преди няколко години, през 2018 г., доволни от работата си бяха 68% по света, 15% не бяха, а други 17% бяха неутрални по този въпрос. Изглежда, че последните години на несигурност не са повлияли значително на възприятията по света, коментират от "Галъп интернешънъл".
През последните години се отчита известен спад в удовлетвореността от работното място. На същия въпрос през 2018 г., например, 70% от запитаните българи отговарят, че са доволни от работата си. Необходими са повече вълни на изследване за интерпретация на тенденции, посочват от "Галъп интернешънъл".
Развитието на изкуствения интелект поделя нагласите у нас, но като че ли притеснението надделява, коментират от "Галъп". Двайсет и един процента (21%) у нас казват, че изкуственият интелект носи повече възможности, но 38% виждат в него повече проблеми. Една трета не се чувстват достатъчно информирани, за да преценят. В това отношение обществото ни реагира по-скоро като страните от Запада като цяло – които са по-изплашени от новата технология, отбелязват социолозите.
Текущите нагласи показват, че удовлетворението от работата, очаквано, се влияе най-вече от доходите и образованието – колкото по-добре образован или добре платен е човек, толкова по-голямо удовлетворение носи работата. Други демографски характеристики като пол или възраст изглежда имат по-малко влияние върху отношението на хората към тяхната работа, отбелязват анализаторите.
Удовлетворението от възнаграждението не е непременно свързано с нагласите към работа. Човек може да си харесва работата и пак да не е доволен от това, което получава за нея, и обратното. Дяловете на удовлетвореността от възнаграждението са традиционно по-ниски. Настоящата вълна на проучване показва, че почти половината (47%) от работещите хора по света са доволни от заплащането си, близо една трета (31%) обаче не са доволни, а 19% от анкетираните са в категорията „нито/нито“.
Що се отнася до заплащането, текущата вълна на изследване показва, че 46% от работещите у нас са по-скоро доволни от заплатата си, 32% обаче не са. Нито преобладаващо доволни, нито преобладаващо недоволни се оказват 21% от запитаните работещи у нас. Малцина са онези, които не могат да преценят, показват данните от проучването.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)