Денят, в който страхът и омразата побеждават, е Разпети Петък. Но, както става ясно – временно

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Досега хората бяха апатични и на призивите на отделни единици – махваха с ръка: „Това не ме засяга“. Сега вече ги засяга. Собствените им животи са на карта. Било начинът им на живот, било чисто физическото им оцеляване.

Но после нещата се променят.

Говоря за историята в Евангелията. Двуличието, омразата на тълпата (от „Осанна“ до „Разпни го!“), алчността на фарисеите, политиката на Пилат…

Денят, в който страхът, злобата, двуличието, омразата, човешката апатия, алчността и политиката побеждават, е Разпети Петък. Но, както става ясно от последвалите събития – временно.

Защото прекалено дълго живяхме в „лукса“ това или онова „да не ни интересува“ и „да не ни пука“, и стигнахме до тук. По избори ходим за гъби.

Винаги е най-тъмно преди зазоряване.

Намираме се на много мрачно място, а клоуните превзеха цирка. Но, нали казахме, винаги е най-тъмно преди зазоряване. Зората предшества изгрева. Идва нов ден.

___________________

Досега живееха в „лукса“ това или онова „да не ги интересува“. Дните на този лукс свършиха. Вече не могат да си въобразяват, че това или онова не ги засяга, че не зависи от тях или че ще се движи и случва със или без тях. Свърши се. Колко дълго време ще продължава мракът сега зависи от това колко дълго още отделните хора ще се опитват да си държат главата в пясъка. Не може да е вечно.

Едни се стараят да успокояват и дават кураж, други – искат да крещят и да всяват паника, за да си направят реклама. Винаги ги е имало, винаги ще ги има. Но това, което не са предвидили е, че човечеството и народите винаги излизат от кризите променени и голяма част от нас ще са загърбили дребнавостта и злобата, на която те така разчитат. Те са динозаври. Шумни, но на изчезване. От нас зависи. Сега е моментът да гледате с широко отворени очи и да слушате внимателно кой какво прави. За да можете да прецените, когато всичко това свърши, кого да изхвърлите от живота си, от кого да се отървете, за да дойде изгревът.

Именно защото е много тъмно и страшно, сега си проличава кой колко струва. Едни подават ръка, за да помогнат, други подават ръка, за да „вземат, или за да си правят реклама, трети пък подават ръка, за да ударят. Чакат ни избори и сега е пълно с фалшиви „спасители“, които първо ни създават проблеми, а после се преструват, че могат да ги решат. За да ги настаним на удобните кресла на властта.

Но не може да вали завинаги. След злото хората виждат, че е можело да бъде избегнато и виждат КАК е можело да бъде избегнато. След войната виждат какво е трябвало да се направи, за да я няма, и го правят. В Европа все още има мир, след като беше опустошена от най-страшната война, водена някога – Втората световна. И, колкото и да се опитват външните сили да променят това, в Европа ще има мир! Въпросът е на каква цена. И колко още време ще има търгаши, които да трупат политически дивиденти на гърба на страха или на гърба на отрицанието.

Прекалено дълго време на разни хора им беше прекалено лесно и те се превърнаха в лигльовци, егоисти и самовлюбени нарциси. И когато стана страшно, и когато стана мрачно, видяха, че хората вече не ги бръснат за пет пари и не са такива авторитети и водачи, за каквито се мислеха. И започнаха да заплашват и да обиждат, да викат. Извадиха всички кални номера от торбата с триковете. И се молят да сме забравили, че вече са ги използвали.