„Млечните продукти и яйцата са систематично по-скъпи и през последните две години продължават да поскъпват повече отколкото в Европа. Трябва да се провери дали има нещо сбъркано в пазарните механизми и регулациите, които да държат тези пазарни аномалии”, заяви още Богаднов. По негови думи през последните три месеца в България инфлацията е с по-ниски стойности, отколкото в еврозоната.
Инфлацията в България продължава да е над средната за еврозоната. Но ще продължи ли спринтът на цените у нас?
Най-важната предпоставка за ръста на инфлацията е това, че догонваме европейския пазар. Съществуват и други причини, например това, че пазарът у нас е малък, коментира в студиото на „Здравей, България”финасистът Левон Хампарцумян.
Хампарцумян коментира и темата за ДДС на хляба като посочи, че преди пандемията и войната, близо 70% от пазара на хляб в България, е бил в сивата зона, а премахването на ДДС само би изравнило ситуацията.
„През последните години в цяла Източна Европа заплатите растат с много високи темпове нагоре. Когато има ниска безработица и висок ръст на заплатите, това се отразява и на потреблението. Средно в еврозоната годишния ръст на заплатите е 3%, а при нас е 12%”, каза Богданов.
„Разликите са малки, това че сме в общ пазар помага. Но има множество причини за увеличаването на инфлацията в България спрямо еврозоната. Например разликата при месото в Европа е 2,5% , а в България – 6,4%”, обясни главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Според него тенденцията е същата и при режийните разходи – водата, токът и газта също поскъпват.
"Дори Нотариуси и Джуджета влияят на това инфлацията у нас да е по-висока от от тази в Еврозоната. У нас е 3,2 % при средно за Еврозоната 2,4 на сто. Такива групи като на Мартин Божанов-Нотариуса и кръгът Осемте джуджета около Петьо Петров генерират приходи в сивата икономика. Това също влияе на цените, обясни тезата си банкерът Левон Хампарцумян.
Според Хампарцумян никой не може да регулира изкуствено, или да ограничи стремежа на един търговец да печели. „Нещото, което регулира цените да бъдат пазарни, са конкуренцията и контролът. Това, че цените са по-високи показва институционална слабост”, обясни финасистът.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)