Проф. Марин Русев прогнозира по колко депутати ще имат ГЕРБ и ПП-ДБ

"4-процентните партии винаги са влияели да променят възможностите за коалиционно партньорство. Предполагам ще видим от "Солидарна България" да премине бариерата и това ще е новото в изборите", прогнозира проф. Русев.

ГЕРБ ще има 70 депутати, ПП-ДБ ще е с 50, ДПС и Възраждане с по 40, БСП – 20 и остатъкът до 240 ще остане за Солидарна България - най-вероятно с още някоя партия.

Прогнозата е на базата на последните 4 избора у нас, след проучване на партийните бастиони и въз основа на т. нар. "електорално-поведенческа памет" (ЕПП).

"По региони трудно може да се очакват резки промени", твърди проф. Русев.

И допълни, че политическото номадство – Елена Йончева от БСП в ДПС, не се приема добре и също отблъсква избиратели. Изключение "може да си позволи само ДПС защото има монолитност".

И обясни:

Проф. Русев коментира, че агресивната предизборна кампания, някои от избирателите може да се отдръпнат, а други ще получат нов импулс да се включат в предизборната битка, защото са различни и имат различна степен на грамотност.

Според професорът от СУ "Кл. Охридски" ще има изненада след изборите и това ще е "Солидарна България".

Тази прогноза направи проф. Марин Русев, преподавател по политическа география, геополитика и сигурност в СУ "Климент Охридски", в интервю пред БНР.

"Появата на ГЕРБ гарантира относително стабилен 10-годишен период. Забелязваше се средно съотношение в НС на ГЕРБ – БСП – ДПС 3:2:1. А след тази доминация виждаме вътрешна геополитика – способността на партията така да организира нещата, че с по-малко гласоподавател, като дял на страната, да гарантират много по-добро представителство."

"Следващото управление ще зависи и от малки партии. Очевидно вече за повтаряне на сглобката няма възможност, предполагам, че и ДПС може да се престраши и да тръгне с една от партиите, ако се счита за отговорна, да излезе открито и да си каже приоритети, за да се даде малко по-дълга стабилност на страната", коментира преподавателят по география в СУ.

"Отрицателни примери са ВМРО, ГЕРБ, БСП. В този смисъл проблемът за ниска избирателна активност е в тази посока. А т. нар. парашутисти действа обидно на местните хора. Как хора с надрегионално мислене и външни, да решават регионални проблеми"“, коментира проф. Русев.

Географията използва по-различни методи и от десетина години се опитваме да утвърдим, да пробираме нещо, което се нарича електорално поведенческа памет, което дава възможност да се изясни националната картина без политология и социология, разбира се, че има нужда от тях“, обясни проф. Русев.

Според него негативно върху избирателната активност влияе фактът, че има партии, които с десетилетие не променят лидерите си, а имат достатъчно добри заместници. А партиите имат нужда от нови лица, които не са давали клетва да бъдат врагове с опонентите си. Защото трябва да се правят следизборни коалиции.