Международен ден на джаза

Джазът у нас

Днес, 30 април, се отбелязва Международният ден на джаза, но малцина знаят откъде идва името на този вид музика, като споровете за произхода на думата продължават и до днес.

Решението на ЮНЕСКО

Честванията тази година

Вечните джаз композиции, които остават популярни и днес, включват Summertime на Джордж Гершуин (1935), Feeling Good на Антъни Нюли и Лесли Брикус (1965), изпълнена от Нина Симон, и What a Wonderful World от Боб Тийл и Джордж Вайс (1967), записана от Луис Армстронг.

Джазът у нас в по-ново време свързваме с имена като Милчо Левиев, Вили Казасян с Биг бенда на БНР, певците Камелия Тодорова, Васил Петров, музикантите Живко Петров, Ангел Заберски-син, Христо Йоцов, Михаил Йосифов и др., пише БТА.

За родоначалник на българския джаз се смята роденият в Харманли Асен Овчаров. През 1942 г. той създава първия класически джазов оркестър в България и на Балканите. Солист цигулар в него е Сашо Сладура, а вокалистка е Леа Иванова.

Макар и „зачената в грях“, музиката на чернокожите музиканти от Юга бързо излиза извън пределите на Съединените щати и добива световна популярност – дотам, че се избира ден от годината, специално посветен на нея.

Поради липсата на строги канони на изпълнение и широчината на разпространение се формират различни стилове: куул джаз, прогресив джаз, хард боп, соул джаз, джаз фюжън и др.

Сред най-известните джаз изпълнители са Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Бени Гудман, Пол Дезмънд, Майлс Дейвис, Глен Милър, Нина Симон, Франк Синатра, Дюк Елингтън.

„Бели, зелени и червени“ е един от най-активните български джазови състави от 1970-те години, а комбо съставите на Симеон Щерев и Константин Носов свирят в най-добрите традиции на световния джаз въпреки ограниченията на властите.

За хората, дошли от различни страни и говорещи различни езици, джазът се е превърнал в универсално средство за комуникация и себеизразяване. До началото на 20-и век съчетава различни музикални стилове и жанрове - фолклор и рагтайм, госпъл и блус, менестрелско шоу и духови композиции. Отличителни черти на джаза са импровизацията и свободният ритъм. Знаменателна дата в историята на джаза е 26 февруари 1917 г., когато Original Dixieland Jazz Band от Ню Орлиънс записва първата джаз плоча. Това е огромен успех; смята се, че след него джазът придобива популярност в САЩ, а след това и в целия свят.

Както и през предходните години, организатори на Световния ден на джаза са ЮНЕСКО и американският Джаз институт „Хърби Хенкок” (бивш „Телониъс Мънк“). Тази година мароканският град Танжер е избран за празнична столица („Глобален град-домакин”) от ЮНЕСКО.

Музикалните историци Джефри Уорд и Кен Бърнс в книгата си „Джаз: История на музиката на Америка“ (2000 г.) предлагат друга версия за произхода, която свързва „джаз“ с първата част на думата „жасмин“. Французите донасят със себе си в Ню Орлиънс парфюмерийната индустрия, а маслото от жасмин било популярен аромат в квартала на червените фенери, където работещите момичета се приближавали до потенциален клиент и го питали: „Тази вечер мислиш ли си за „джаз“, младежо?“

Първият български джазов състав с международно признание е легендарният квартет „Джаз-Фокус 65“, който през 1967 г. печели наградата на критиката на фестивала в Монтрьо, Швейцария. През 1968 г. квартетът (в състав Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов и Любомир Мицов) записва и албум отвъд Желязната завеса, в ГФР.

Решението за учредяване на този ден е взето на Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) през 2011 г. Предложението е внесено от световноизвестния джаз пианист и композитор Хърби Хенкок. Целта на деня е да се разпространят знания за ролята на джаза като „обединяваща сила, която насърчава мира и разбирателство между хората”.

След войната джазът в България е забранен от властите като „упадъчна музика“, а хората, които се занимават с джаз, са репресирани. Асен Овчаров е арестуван и въдворен в лагера в Белене. Леа Иванова е въдворена в лагера в Ножарово, а Сашо Сладура - в Ловеч, където е убит през 1961 г.

Според ЮНЕСКО джазът спомага за намаляване на напрежението между различните социални групи, укрепва социалната роля на младежта, а също така насърчава творческото себеизразяване и импровизацията. Денят се провежда за първи път през 2012 г. и оттогава се чества ежегодно.

Според една от най-интересните хипотези думата е производна на английската ass (жаргон за „задни части“). Този вид музика възниква в бардаците на Ню Орлиънс – места, определено свързани с леки жени, леещ се алкохол и упадъчни ритми в началото на миналия век. Някои лингвисти смятат, че думата е фонетична контракция от израза на възхищение „Jesus, some ass!“, който се съкращава до Jazz! Постепенно експресивното словосъчетание за одобрение се прехвърлило от женските задни части към горещи парчета музика, изпълнявани на живо в тези заведения, и така възникнало наименованието на жанра.

Честванията ще завършат с концерт на звезди в Двореца на изкуствата и културата в Танжер, в който ще участват джаз музиканти от различни страни - Хърби Хенкок (посланик на добра воля на ЮНЕСКО), Маркъс Милър, Мелъди Гардот, Абдела Ел Гурд (Мароко), вокалистката Клаудия Акуня (Чили) и др. Водещ ще бъде актьорът Джеръми Айрънс, а концертът ще се излъчва на живо в социалните мрежи.