Салвадор Дали: Единствената разлика между мен и един луд е, че аз не съм луд

Е, не напълно…

Пол не се разсърдил на своята половинка, даже не се натъжил — знаел, че Салвадор не можел да люби — бил асексуален, можел само да развлича. Но този път изглежда се излъгал. Каталунецът навярно се представил не лошо в онази първа интимна вечер, защото мадам Елюар проявила към девственика траен интерес.

И други девойки атакували безсрамно младия художник, но той не откликвал, защото нищо не чувствал към тях. Никакво влечение…

Единствената разлика между мен и един луд е, че аз не съм луд. Тази фраза на Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек определя основното в характера и стила му на живот.

И тъкмо тогава срещнала Салвадор Дали.

Там Салвадор нарисувал много от своите значими творби, между които — шедьовърът „Постоянство на паметта“. (Веднъж оставеният на масата от Гала камамбер се разтопил и това породило у Дали идеята за „топящия се“ часовник.)

А на всички било известно колко е обичал парите.

Аз я обичам повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо. И даже от парите.

Ала щом се върнел вкъщи, в представите си ги обсипвал със собствената си пот… Изпитвал удовлетворение от своята изобретателност: да изрази обичайното отношение към жената с изразните средства на мъжа, без някой да знае това.

Без да ѝ каже и дума, я повел извън града — там, на хълма с екзотичните храсти. Не било близо и Салвадор се разбързал, затичали се дори. Пот се стичала по лицата им, но на него му било весело да препуска с нея. Смеел се заразително, разсмял и девойката. И не само я разсмял…

Вместо да се почувства стъписан, този път Дали се усетил разкрепостен и дръпнал към себе си съпругата на френския поет, толкова бързо станало всичко между двамата, че дори стените на дома му в рибарската част на селището се изненадали.

Гала имала свои принципи, един от които бил: задоволи щенията си, за да не им робуваш!

Гала имала способността да разпознава степента на таланта у мъжете, както виртуозът геолог може да открива в дълбоките земни пластове реки от нефт. В случая било далеч по-лесно: картините му й говорели на своя език.

Гала се оказала и полезен негов съдник — понякога му подсказвала колко уместно би било да лиши поредната си картина от онези детайли, които разкриват определени авторови пороци и отблъскват по-изисканата публика. Имала дар слово, притежавала и необикновено проникновение — истински медиум! — и успявала.

Гала спазвала стриктно всички свои принципи.

Гала умеела да разпознава истинската дарба от фалшивата. Това знаел и Пол. (Нали именно тя превърнала невзрачния „стихар“ Еужен в поета покорител на Франция Пол Елюар.) И в Дали не се излъгала.

Дарбата му спечелила подходящи приятели, които го въвели сред артистичните среди първо в Испания, сетне и в Париж; запознали го и със знаменитости, сдобил се и с пример за подражание — Пикасо; казано накратко, тръгнало му като по мед и масло — нещо рядко за големите творци.

Дарил кръстницата си с най-нежните си ласки. Тя му отговорила подобаващо. От Русия после му писала горещи любовни писма с открито еротични желания.

За насищане на нагона си Гала намирала млади дарования — Дали не й придирял. (По-късно, по повод интимната връзка на застаряващата Гала с младия оперен певец Джеф Фенхолд Дали ще заяви пред журналисти, че няма нищо против Гала да подбира своите любовници, щом и там проявява изискания си вкус… И ще добави: „Аз дори я поощрявам — това ме възбужда“.)

За разлика от другите му приятели, тя проумявала психиката му. И започнала да я управлява.

Загубил майка си още като юноша, баща му почти веднага се оженил за вдовицата на своя брат (смайващ жест!), останал сам със своите странности и с книгата за женските болести, препоръчана от настойника му, която често разгръщал, та впоследствие придобил болезнено усещане към другия пол. (И непреодолима вина, че е заел мястото и името на мъртвото си братче.)

Знайно е (много са източниците — и автобиографиите му, и спомените на съвременниците му), че Дали се влюбил в Гала, която — в пълно съответствие на името си — се оказала за него истински празник.

И удържал думата си. Срещали се, говорили си, понякога тя му показвала белите гълъби, заигравал се с тях, но само толкова, защото наслада не усещал. Съдбата му решила да го задържи девствен до пълното му узряване.

Известно време смятала, че нейният Пол е от тях, с желание му родила дете, сладката Сесил, която останала за отглеждане при баба и дядо — не й се занимавало с деца, после решила, че художник като Макс Ернст не е за изпускане, нищо че е женен — това за нея не било пречка, ала неговата пресметливост изглежда надмогвала дарбата му, та чувствата й забуксували около този проблем.

Когато баща му го изгонил от дома си заради връзката му с тази „руско-френска курва“, тя убедила виконт Шарл де Ноаел да „ги подкрепи“ в името на голямото изкуство и той им подарил чек за 29 хиляди франка, за да постигнат „малката си мечта“ — къща на морския бряг. (Преустроили рибарската барака, в която живеели синовете на „очарователната луда“ гостилничарка Лидия, срещу правото на собственост от една стая, кухничка и тоалетна.)

Лудостта му се оказва божествената даденост, която при подходящи обстоятелства прераства в гениалност. (А дали не са прави онези, които смятат, че лудостта му е доходоносна поза?)

Любели се двамата от дъжд на вятър, но с истинска страст търсели творческите му успехи и големите пари. Знаели своята обща слабост към финикийските знаци и проявявали изобретателност за спечелването им.

Мадам Гриндел изглежда очаквала да посрещне самата Василиса Прекрасная, та като я видяла, прихнала: „Господи, прилича на мишка!“. Но това съвсем не помрачило настроението на годеницата — тя изпълнила добре подготвения сценарий и спечелила съгласието на семейство Гриндел.

Можем да си представим каква буря са предизвикали в главата на младия поет, когото междувременно изпратили на фронта (водела се Първата световна война), та й отговарял с барутен плам и огнена жажда.

На върха, сред храстите, я прегърнал и тя го целунала. Но, Господи, по лицето му полазили нейните сълзи, примесени с водица от носа ѝ! Разгорещеното ѝ тяло излъчвало мирис на запотено животно. Дълго препускалите коне така миришат. Вярно, моминските ѝ гърди му наподобявали два бели гълъба, готови да излетят към дланите му, но това не се случило — отвращение обладало младия Дали и той не можел да не го покаже.

Например: без никакъв страх Гала предизвикала желанието му да я погуби още при първата им разходка по скалните крайморски хребети, убедена, че ще съумее да замени гибелната му страст с трайно любовно влечение.

Насърчавала го, възхищавайки се от всичко, което излизало под четката му. Така подхранвала самочувствието му на велик художник. Станала му и истински мениджър.

Нататък подкарала в своя си стил — смело напред и най-вече встрани. Щом си харесвала някой мъж, тутакси го завладявала. Предпочитала обаче талантливите — у тях били парите и славата.

Нито за миг не проявила съмнение в дарбата му. Подела го веднага след запознанството им, накарала го да рисува (едно по едно) всичко онова, за което те си говорели. Била пълна с идеи, той също. И идеите им по чуден начин се сродявали. Неговите — крилати, нейните с корени.

Онова у него, което при запознанството й я отблъснало — видимата му лудост, впоследствие я привличало все повече и повече.

През август на 1929 година в курорта Кадакес, където семейството на Дали имало къща и там той прекарвал много време, почивали и немалко творци чужденци. Сред тях бил немският художник Макс Ернст — нашумелият представител на дадаизма в изкуството, и френският поет Пол Елюар със съпругата си Гала Елюар.

Провървяло му и на благодатни обстоятелства: родил се в семейство на проспериращ нотариус, израсъл като „глезеника на татко“, учил се да рисува — именно това го увличало, нищо друго, въпреки съпротивата на баща му.

Рисувал не само онова, което не му достигало, но и другото, което му било в излишък. В онзи ранен период ще го нарекат „великия мастурбатор“ не само заради картините на тази тема. Ала великият мастурбатор срещнал една жена, която го въвела в тайнството на любовта, а после разнесла славата му на велик художник и благороден любовник. Ето и първата им среща.

След демобилизацията му Гала (или Елена все още в родината си) под претекст, че ще учи в Сорбоната събрала парици, колкото за път, и — право в дома на Пол.

Съзрявал с неосъзнат страх от онези „омайващи“ контакти с жените, които превръщат всеки юноша в нормален мъж, пише chetilishte.com.

Така годините с нея се оказали най-плодоносните за твореца Дали. Гала все още била съпруга на Пол, но изцяло обгрижвала Салвадор.

Той вече й вярвал безпрекословно след онази нощ, когато тя му разкрила чрез колодата карти блестящото му бъдеще, украсено с невероятни успехи, с непостижима от друг слава, с обожание от страна на ценителите на изкуството…

Той още не бил Пол Елюар, а носел рожденото си име Еужен Гриндел — име, което на никого не правело впечатление, най-малко на Гала, т.е. прекръстената Лена, и веднъж — така както си бъбрели — на нея й хрумнало да прекръсти и него.

Той писал на своя приятел Федерико Гарсия Лорка буквално следното:

Щом си французин, казала тя, трябва да се казваш Пол, а на Пол приляга фамилията Елюар. Поетът Еужен Гриндел в миг си припомнил, че Елюар е наследствено име по майчината му линия — тя се оказала и ясновидка! — и осъзнал колко намясто звучи псевдонимът му.