Трябва да помислим как да се справим с жилищата, които се нуждаят от саниране и имат необходимостта да придобият модерна визия и функционалност, която отговаря на съвременните изисквания. Това, което се извършва в момента и ние наричаме "саниране", е далече от истинското саниране. В България не се обследват конструктивно сградите и съответно не ги ремонтираме конструктивно. Това обясни имотният експерт Иван Горанов пред радио "Фокус".
По думите му трябва да се обърне сериозно внимание на това как се извършва процеса на самото саниране и доколко той удължава живота на тези сгради.
След което вече се затварят процесите, сменя се дограмата на сградата, асансьора, и тогава вече се минава към фасадата да се постави топлоизолация, хидроизолация на покрива. На този етап се връщат всички обитатели на сградата след като завърши ремонтът в рамките на 6-8 месеца или година. Така се прави и по този начин се удължава животът на сградата, защото са сменени всички основни и функциониращи системи за сградата, това са водопроводът, каналът и електрическата инсталация", обясни Иван Горанов.
Той даде пример как санират сгради в Германия и Франция: "За да стане наистина това саниране, абсолютно всички обитатели се преместват в друга сграда, която е собственост най-вече на общината. Голямата компания, която се занимава със санирането, първо построява ведомствени общински жилища, в които временно настанява хората, обитаващи съответната сграда. След което сградата се обследва, извършва се сериозна конструктивен и архитектурен анализ, след което се взима решение, и обикновено се започва първо с подсилването на самата конструкция. Вътре всичко се събаря до бетон и се изграждат наново, всички инсталации. Това са водопровод, канал, електроинсталация, всичко се изгражда наново. И вече тогава се решава дали ще бъде захранена сградата с газ, поставя се и газова инсталация.
"Без конструктивно да е обследвана сградата и да се подсилят при нужда тези конструкции. Особено при панелните жилища става въпрос, извършват се едни заварки на железата и на стоманата, която в годините се износва и това е най-голямата опасност от умора, т.нар. умора на метала, и това нещо в момента никой не го прави при санирането на сградите. Така че при нас има много съществени проблеми, свързани точно със застарелия жилищен фонд. Разбираемо е, че хората във времето искат да живеят в нови сгради, по-функционални, по-енергийно ефективни. Този процес за мен е необратим и това води до развиването на пазара – нуждата от нови, съвременни и функционални жилища", коментира имотният експерт.
"Това, което виждаме в България, е че се поставя една топлоизолация, една дограма, в най-добрия случай ремонт на покрива и това е колкото и така цинично ще се изразя, образно, е все едно да гримираме мъртвец, тъй като функционалността на сградата и конструкцията не се обследва, не се ремонтира и санира, а се слагат само видимо на сградата някакви елементи, които да, ще допринесат за някаква енергийна ефективност, но тя далеч не е достатъчна, за да наречем, че сградата е санирана", добави Горанов.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)