Ще има ли ефект, ако се ограничи скоростта по магистралите?

Според експертът е по-важно АПИ да изгради т.нар. „щадяща инфраструктура“, която включва мантинелите, добрата пътна маркировка, липсата на дупки по пътя, както и премахването на някои вредните пътни знаци.

Максималната скорост по магистралите да стане 130 километра в час, а по скоростните пътища – 110 километра в час. - част ит исканите поправки в Закона за движение по пътищата.

Предвижда се скоростите в градски и извънградски условия да останат същите – съответно 50 и 90 километра в час. Ще бъдат променени само тези за скоростните пътища.

Предложенията вече са придвижени от Министерски съвет към Народното събрание. Те тепърва трябва да минат през седем парламентарни комисии преди да влязат в пленарна зала.

„Вместо усилията да се насочени към подобряването на пътищата, ние сега ще намаляваме скоростта на 130 километра в час“, възмутен е Ангел Попов. Той постави и един друг въпрос – за бавно движещите се моторни превозни средства по скоростните пътища (със скорост 80 километра в час). Според него те са точно толкова опасни за движението, колкото и превишаващите скоростта.

„Законодателят, след като е решил, ще го направи. Вярвам, че България е една от малкото държави в Европа, които имат ограничение от 140 километра в час. Но ефектът от новите промени според нас няма да е този, които се очаква – той ще бъде или минимален или нулев“, посочи инженер Ангел Попов от Европейския център за транспортни политики.

Според изследване на Европейския център за транспортни политики в момента средната скорост в България е 145-147 километра в час. Ето защо експертите смятат, че предложението на законодателите е свързано единствено с даването на няколко милиона за подмяна на пътните знаци по магистралите.